Жертвите на големия град в Зимни вечери на Н.Вапцаров

ЛИС

Христо смирненски е млад поет,живял в трудни времена-Първата световна война.Той не е от типа поети,които седят в един фотьоил,пушат лула и пишат.Дори не е бил толкова известен в своето време.Смирненски е обикновен човек,работник,който пише предимно за хората и тяхното страдание в големия и неприветлив град.

В една от своите най-добри творби-Зимни вечери-поетът поставя различни теми:смърт,болка,студ,но най-вече страдание на различни герои.Самото заглавие ни подсказва,че ще видим различни картини,че няма една единствена жертва на сивата мъгла.

Първата част ни въвежда в мрачния и студен град.Като черна гробница е градът и по-нататък,авторът ще ни запознае с различните вертви в нея.Дори сградите гледат зловещо и са готови да се нахвърлят върху някой заблуден пътник.И ако наистина вникнем в творбата,няма да усетим само страха от внезапно нападение,ще почувстваме напрежението на изопнатите като струни жици.Ще попаднем в капана на безплътните мрежи на мъглата,която се е разтлала навсякъде по града и задушава бавно и мъчително всеки.

Първите жертви,които виждаме са децата,които пищят и се молят,а баща им безхлебен ругае живота си,който няма смисъл,просто едно непотребно съществуване.А майката е навън,на студа,защото не може да понесе ругатните и виковете на мъжа си.Авторът е представил така ярко тези жертви на мъката и студа,че е много трудно някой да не почувства страданието им...И най ни е жал за невинните деца,които са бъдещето,ала сега те са заплашени със смърт и глад.

А жената все така ридае и една нещастна и тъжна цигулка се появява в гробната тишина.Появяват се старите цигани,които сега едва ли пеят весели песни,по-скоро бавни и тъжни романси,в отговор на мъката и страданието.Циганите са много ярък,мистичен и донякъде необясним образ.Те коват и трепва пламък разкъсан и блед,сякаш и той е една от многото жертви на големия град.Тук се появяват и змийки,които както в народното ни творчество,така и тук са символ на нещастие,болка,смърт.Бавно през мъглата жълта пепелява се появяват поредните жертви на студения и безмилостен град:

...Слепият старик...

С него натоварено дете

Тук слепотата не е символ на мъдрост и жизнен опит,а на безпомощност сред гъстата мъгла,която влачи своя плащ злокобно сив и всеки по неволя попада в нейното зловещо празненство.

Последната строфа от тази част е пропита с натрупаната отрицателна енергия на безпомощните жертви,които се душат в агония от сивата мъгла.И отново чуваме плач на жена,която може би страда по отнетите й близки.Тук често се появява жълтият цвят,който е символ на злоба,болест.Картината става все по жестока и зловеща.Още повече след като се появява ковчег,а в негомоминско лице.Една недоизживяна младост,една невинна жертва на безпощадната жълта гостенка,която е повалила и самия автор и е на път да вземе поредната си жертва,старицата,която проточено ридай и едва сподавя кашлицата суха.По стените се появяват сенки,а детенце дрипаво се моли.То не намира друго опование