Васил Димитров 11г #5

Жертвената орис на роба в стихотворението Елегия

Според лирическия говорител робството е житейска съдба на народа, което е резултат от примирението му със злото. Предателството към човека води началото си още от библейски времена. Социалното подтисничество и националното поробване предопределят на българина ориста на роба. Лирическият глас се стреми да внуши на българите мисълта, че не трябва да очакват свободата като дар, а на дело да разрешат националния си проблем

Според героя на Ботев народа се намира в робска люлка. Люлката е свързана с народните вярвания, че каквото се ориса в люлката, остава за цял живот. В този смисъл робството се явява житейска орис на българите още от самото им раждане родения в робство израства с робски манталитет и се чувства роб. Робската люлка се свързва още и с детското. Детето по принцип е невинно, но и наивно и лесно манипулирано. Същият е и народа в тези времена. Но Аз-ът не само съчувства на народа за участта му, а също ги укорява че са се примирили със съдбата си и не предприемат никакви действия за да я променят.

Злото съществува още от дълбока древност. Исус Христос е символ на доброто и предателството към него е всъщност огромно предателство към цялото човечество.

Тоз ли що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата

С тези стихове лирическият герой заклеймява тези, които по всякакъв начин пречат на спасителите. А спасителите в тези времена са борците са свобода.

Син на Лойола и брат на Юда

Тези имена които символизират пълно лицемерие, алчност, егоизъм и подкупничество. Юда е бил пръв приятел на Христос но въпреки това го предава за пари. Според героя на Ботев дори вътре в народа има хора готови да предадат всичко за пари. От всичко това може да заключиме, че злото съществува откакто и човека, то е вечно и трудно може да се изкорени. Предателя и тиранина нямат националност, те се интересуват единствено от