малкият и среден бизнес. Но тъкмо от активисткия аспект на държавата, какъвто е правителството и администрацията изобщо, идват и проблемите за свободния пазар. Регулациите, наложени с командно-административни мерки, по дефиниция предизвикват неефективности в размяната. Пример за това бе въвеждането на касовите апарати. Проблемът с бюрократите далеч не засяга само ограничената им рационалност. Под въпрос е тяхната добронамереност при изпълняване на професионалните им функции. В конкретния случай самият начин на формиране на пазара е предпоставка за нечиста конкуренция и допълнителни разходи по чиновничеството. Софийската община със сигурност има какво да прави по въпроса с фрикциите.

Най-специалният елемент на средата обаче е културният. В България това малко стряскащо глобално понятие се свежда до манталитет, а това веднага повлича пейоративни асоциации. Ние обаче няма да обясняваме колко нецивилизован е българинът. Важно е да се отчита, че да се класифицират ценностите според референтността им към капитализма (при това в някаква негова разновидност) е меко казано ненаучно, и че и некапиталистическите ценности създават някакъв капитализъм. Колективизмът на българина като славянин и вчерашен Homo Soveticus прави безличната размяна нежелателна. Предимствата на човешкия контакт, на неформализираното отношение, на възприемането на човека като нещо повече от клиент, е това, което прави нашия пазар толкова комфортен форум на размяната. Социалната нагласа на българина намира израз в такава организация и правила на пазара. Пазарът е и до голяма степен превъплъщение на стъгдата, на главната улица, където българинът обменя кодовете на собствената си идентификация. Друга славянска черта е съзерцателното, неинструментално отношение към света. Оттук и отношението към времето и ритъма на живот и към съотношението време-пари, което не се определя само от икономическите причини. Да гледаш, без да купуваш - какво по-естествено от това? Характерен за българина е скептицизмът относно показното потребление и хедонизма. Това прави пазара с неговата подчертана практичност вместо блясък по-привлекателен като източник и място на покупки. Социалистическата ни Хитър-Петрова мнителност ни към търговията като алъш-вериш ни прави по-склонни да се доверяваме на прозрачността на сергийната продажба, където неудобствата са израз на икономичност и реализъм при избора. В контекста на всичко казано дотук, за един европеец шляенето между два реда прашни метални сандъци, редувано с контакти с мръсни маргинални субекти, може да изглежда кошмарно, но - това също - не е черта на българина да се притеснява.

Анализа на микросредата продължаваме от началния общ анализ на пазара. Тук, когато разглеждаме явленията на микрониво, ще бъде уместно да въведем субекта на Средната сергия (СреСер, за краткост). Ако има идеален пазар, има и идеален продавач. За целите на обобщението ще приписваме на Продавача свойствата на тази СреСер.

Кои са конкурентите на СреСер? Потребността от плодове и зеленчуци е някак монополна за човешката физиология. Нейната непреходност е и една от причините да го има пазарът толкова дълго. Макар и част от него да се помещава в павилиони на Галина Бланка, сигурни сме, че пазарът никога няма да започне да предлага мултивитамини. Търсенето на пресни хранителни продукти е от много