Чудомир

Женомразец

Богатият търговец Пешо Хаджийски се втурна в ловджийското кафене с

голяма книга под мишница, седна при Кекердекя, тикна му я под носа и почна:

- Диване! Все за теб съм мислил досега. На, гледай! Гледай какви кучета

има по света, не като твоето - с което изгори душицата на оня сиромах.

Немски каталог, най-новото издание! Снощи го получих по пощата. Гледай и

избирай. Аз съм насреща!

Кекердекът, който се гласеше да пали цигара, върна я в кутията, сложи

очилата, намести се и запрелиства. Още на първите страници очите му се

ококориха като чукнати яйца в тиган.

- Бря, майка му стара, бряяаа!...Хубава стока, бря! Да си жив бе, Пешо!

Да си жив бе, момчето ми! Тюууу!... Я, я, я!...

- Хубаво не, ами чудо! За теб съм ги изписал нарочно, че ми омръзна да

те гледам как се стискаш без куче цяла зима през корема, сякаш пъпът ти

се е развил. Казах го и пак го казвам пред всички: ще ти купя едно куче

от тия. Което си избереш. Ще ти го купя, ако ще да струва сто хиляди, та

да се засмееш и хем да се оправи времето, хем да ми тръгне на табла, че

откак си се намусил, изхвърлял съм всичкото геле на света. Разбра ли?

Гледай, отваряй си зъркелите и като си харесаш, само ми го посочи с

пръст. Повече не ща. С пръст само ми го покажи.

Кекердекът се ухили като разрязан пъпеш. Хем му се вярва, хем сякаш...

Прелиства, ближе пръст, пак прелиства и нарежда авторитетно:

- Това, дума, е графон. От италианските е. Същинско, без разлика. Бива

си ги. Славчоолу, покойният, бог да го прости, имаше едно такова преди

войната, ама куче и половина беше. Като джавнеше и хукнеше, и дорде го

видиш - и го не видиш. Стрела! На левия крак отпред имаше беличко и

ухото му беше отхапано. Друго живо не съм виждал. Панта, я гледай, я

гледай стойка, а? Гледай козина, уши, муцуна! Я, я, я!...Това пък

докарва на вълча порода. Тъй ли пише, Пешо? Шиен луп ли? Луп не луп - от

тях е. Познавам ги аз. По опашката си личи... Ами тия, рунтавите, пак

грифони ли са? Грифони, ами какви. Тях и военните ги въдят, и за

полицейски ги бива, пущините! Носовете им подушват оттук до Заара чак. А

тия с гривите? Лъвска природа, а? Ха, ето ти сега сетер! Тия са те,

сетерите. Добри са, ама не са за нашите трънливи места. Като го пуснеш в

драките, и дългата му козина се накичи с тръне и бутрак. Мръсни са.

Играй си да го чистиш после три дни. Не ги ща аз тях... А, ето ги и

моичките понтери. Ох, на дядааа!...Черничко около очите, отзад на гърба

има пак черно, сякаш е с бански гащета, и тук-там по корема пак черни

колелца. Понтерчета, същински понтерчета! Да ми си жив бе, Пешо! Да ми

си жив бе, момчето ми! Това се казва каталог, бабанка!

И като го загледа, загледа вторачено, заби пръст върху нарисувания

понтер, дигна ухилена глава и извика:

- Тук съм, Пешо! Това искам! Ха да те видя колко ти струва думата!

- Дадено бе, брат, дадено! Речена дума - хвърлен камък. Понтер - понтер,

сетер - сетер! И булдог да беше ми поискал, ще ти го доставя, само да не

те гледам такъв, че почна на кадилница да ми намирисваш.