Джек Лондон

Жената на един крал

Едно време, когато Северът бе много млад, обществените и гражданските

добродетели удивително си приличаха по това, че бяха много малко и много прости.

Когато бремето на домашните задължения започнеше да натежава, а копнежът за

домашно огнище се превърнеше в непрекъснат протест срещу безрадостната самота,

любителите на приключения от Юг, по нямане на нещо по-добро, плащаха

установената цена и си взимаха местни жени. Това беше преддверие на рая за

жените, защото трябва да се признае, че белите пришълци се грижеха за тях много

повече и се отнасяха много по-добре, отколкото техните събратя индианци. Разбира

се, самите бели мъже оставаха доволни от такива сделки, доволни оставаха и

индианците. След като продадяха своите дъщеря и сестри за памучни одеяла и стари

пушки обменяха топлите си кожи срещу тънка басма и лошо уиски, синовете на

земята бързо и на драго сърце измираха от скоротечна охтика и други бързо

действуващи болести, съпътствуващи благата на една по-висша цивилизация.

Тъкмо в тези дни на арктическа простота Кал Галбрейт пътуваше през страната и на

Долната река се разболя. Той внесе живителна струя в живота на добрите сестри от

ордена на Светия кръст, които му дадоха подслон и лекарства; обаче и през ум не

им минаваше .какъв горещ еликсир .протичаше .по жилите му при допира на меките

им ръце и при нежните им грижи. Странни мисли започнаха да вълнуват Кал Галбрейт

и да поглъщат цялото му внимание, докато погледът му не бе привлечен от

прислужницата на мисията Мадлен. Но Кал с нищо не се издаде и търпеливо зачака

по-благоприятно време. Той се посъвзе с идването на пролетта и когато слънцето

започна да описва златен кръг в небесата и цялата земя се изпълни с радостта и

тръпките на живота, събра още слабите си сили и тръгна на път.

Мадлен, прислужницата на мисията, беше сираче. Белият й баща един ден не успял

да се отстрани

от пътя на плешива мечка и умрял от бърза смърт. гава майка й, индианка,

останала без мъж, който й набави храна за през зимата, се решила на рискован

опит да изчака идването на сьомгата с петдесет фунта брашно и два пъти по-малко

бекон. След, това бебето Чукра било прибрано от добрите сестри. От този ден било

наречено с друго име.

Но Мадлен все още имаше роднини и най-близкият от тях беше един покварен вуйчо,

който се тровеше с прекомерни количества уиски, донесено от белите хора. Той