Жената и любовта в Яворовата поезия.

Любовта в творчеството на Яворов често носи и страдание за лирическия аз , но той копнее, опиянява се от това страдание, защото неговата поривност е най-чистата и дълбока, синтез на световното страдание и непрекъснато дирене, непрекъснат копнеж по себепостигане, себереализиране и себеотдаване.Копнежът по любовта, във всичките й измерения на болка и грях, страдание и наслада, тъмнина и душевен апогей, е всъщност копнеж по многоликия живот.

В стихотворението Ще бъдеш в бяло красотата на любовта е въплъщение на красотата на живота, а пламъкът на любовното опиянение е най-светлият земен и божествен химн на неразгадаемото чудо на този живот.Любовта в това стихотворение е живот, пречистващо чувство, което носи спасение от злото на света, от самотата, страданието и душевните лутания.Любовта е светлина, просветление в живота, жив елексир, който извисява душата, изпълва я с наслада и святост, утоленост и томителност, които превръщат самата любов в ритуално тържество на светелината.

В това тържество се откроява ангелската чистота на любимата на лирическия герой, нейната светла чистота в този божествен пламък.Любовта в стихотворението Ще бъдещ в бяло е свят храм за двама, пределно наситено, интимно пространство, което съхранява красотата, духовността и чистотата на живота, осветява ги и ги увековечава.

Любовта е за Яворов ту наслада и душевен покой, тъ невъзможен сън и извор на нови страдания,ту борба на две души, едната от които триумфира в своето вълшебно тържество.Любимата олицетворява за поета лирически герой всичко красиво, светло и чисто.Тя е ангел с детска душа, от която струи музика.(Две хубави очи), тя е на крехка майска роза пъпка (Блян).Очите й са звездни небеса, а косата й е здравичният воал на късна вечер(Ела!).Поетът лирически герой смирено признава тържеството на любимата наф неговата душа(Вълшебница).С готовност и радост приема раните на любовта.

Лирическият аз мечтае за пълна взаимност в любовта, зашото само така тя ще бъде спасение от тревогите и неволите на живота.

Любовта в стихотворението Ще бъдещ в бяло е спасение, вяра в живота, в светлината и доброто в него.Лирическият аз ги преоткрива чрез любовта си, чрез лечебните глътки на нейния екстаз и просветлението на тихата й омая.Любовта възстановява в светогледа на лирическия аз целостта и яркостта на дните, възражда го за деятелен и съзидателен живот, в който той да прояви истинската си същност.

Любовта прераства в модел на света, в негов свят и храм, който ще съхрани красивото, светлото, чистото в човека сред света-съсипни за да