ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК - СЛОЖНОСТТА И ДИНАМИКАТА НА ЧОВЕШКАТА ПСИХИКА

Със своето творчество ДимитърТалев о6езсмъртява обществения патос на една епоха ,наситена с народен дух и героизъм:епоха на национално робство ,време на самоосъзнаване ,на духовно ракрепостяване.В историята той вижда отражение на значимото в националната съдба и характер ,основа за гордост и самочувствие.А чрез интимния свят на семейството ,Талев разкрива многоаспектно обществения дух на времето ,свързан с проблема за свободата -лична ,народна ,общочовешка.

Димитър Талев доразвива традцията в българската литература на нов етал от духовната изява на творческия ни талантТворчеството му носи възрожденския патос на Вазов инеспокойния дух на българина при Пенчо Славейков.Творецът е близък до Йовков с пластичността на рисунъка ,с отразяване националните черти в героя ,с убеждението си ,че "светлото и доброто е преобладаващата сила в живота.

Тетралогията на Димитър Талев /Жлелезният светилник ,Преспанските камбани ,Илинден ,Гласовете ви чувам/ е посветена на борбите за духовно и политическо самоопределение на Македония.Център на художественото повествование е съдбата и духовния живот на човека и народа.

Появяването на романа Жезният светилник /първият от тетралогията / е събитие в културния ни живот.Четирите му части /"Хаджи Серафимовата внука" ,"В тъмни времена" ,"Народ се пробужда" ,"Корени и гранки"/търсят измеренията на духовния облик на българина от епохата на Възраждането ,силата на традицията и духа на установените норми.

Проблемът за духовното и националното израстване е зеложен в сюжета и в композицията на романа.Повествователният разказ твори отварянето кмм света и бунтът на героите с/у закостенелите патриархални порядки.

Композицията на романа е кръгова.Тя включва в себе си двете начала ,от които всъщност се изгражда историята-субективноисторическото и социалното:"Композиционният принцип на Талев.....е възрожденският принцип за приемствеността на поколенията"-пише Тончо Жечев.

Романът Железният светилник вижда света като съчетание м/у покой и промяна.Светът е съставен от множество сходни състояния /непромеливи/ и от единични неповторими особени събития.В романа този свят е размисъл за българската съдба-животът на българите под робство и националното им осъзнаване.

Позицията на Димитър Талев за човека и историята е свързана със семейството ,а родът е изходната точка на историята.За това и човешкото присъствие в романа е предопределено от участието му в историческия процес ,от усета за промяна ,за движение по нов път.Защото ,според автора ,личното винаги е историческо.

Чрез мита за Светото дърво ,което не може да бъде унищожено ,защото се наследява и развива родовоото начало откриваме връзката на романа с народното епическо начало.Човешките проблеми и проблемите на епохата в романа са разкрити чрез семейните отношения