Жанрово и стилово многообразие

(,,Дамата с рентгеновите очи - С. Минков )

С разказа си ,,Дамата с рентгеновите очи Светослав Минков се изявява в българската литература като оригинален писател сатирик , който е проявил оригиналност както по отношение на темата и композицията , така и по отношение на жанра и стила. Сатиричното в творбата е обогатено чрез памфлета , гротеската и пародията и чрез своеобразието на стила , който се движи между реалистичното и въображаемото , между правдоподобното и метафорично- условното. Целта на писателя е да открои негативна тенденция в развитието на обществото неразумен живот и нереалистичен поглед върху него. В този план са характерни думите на твореца : От пепелта на отрицателния герой , изгорял в пламъка на сатирата , умният човек сам ще си създаде положителен герой.

Авторът съзнателно се е отказал от стилово единство в текста . Наблюдаваме различни творчески стилове : на приказката ( дори преобладава магичното ) , фантастиката , сензационната публицистика , рекламата , научно- популярната статия , мелодраматичния булеварден роман и етикетната реч на хайлайфните салони. Пародирани са и модерните белетристични творби , написани като дневник.

Характерна черта на разказа е неговата фрагментарност , която се приема като нещо оригинално и поради съзнателно постигнатия колаж. В творбата комичното и сатиричното не се реализират толкова чрез конфликти между героите , колкото чрез ситуациите и преценките на главната героиня Мими Тромпеева за хората и своя социален кръг. Писателят е използвал широко своето право на творческа свобода да свързва реалното с абсурдното в проблематиката на различни области- психология , етика , социология.

Още в началото , в първия фрагмент- експозиция са смесени различни стилове : реалистичен и приказен , научен и мистичен , салонно- елегантен и гротесков , публицистичен и сензационен: В широката и светла чакалня на прочутия институт за разхубавяване ,,Козметикум Амулет салон за дамска хирургия седяха пет дами... . Чрез тази игра на стилове се постига сатирично изобличение на опитите научните постижения да се използват за шарлатанство и антихуманни цели. Подиграна е и жълтата преса , използваща жаждата за сензации в живота на известни личности .

Загадъчно е самото название ,, Козметикум Амулет салон за дамска хирургия то не само разсмива с разнопосочните си думи , но и предупреждава за характера на института , антинаучен и саморекламиращ се . Мистерията се увеличава с тайнствената синя врата предверие към козметични магии. Силен е контрастът между натуралистичното описание на физическата грозота и иронията : приказни хубавици. Чрез ирония е представен и гениалният маестро , оксиморон откриваме в сблъсъка между личното и фамилното му име : Чезарио ` цар , властелин ` и Галфоне ` глупак` . В стилно- езиков план се поставя един от най- тревожните въпроси за връзката ,, човек- природа

Авторът негодува срещу замяната на природното с изкуственото : с парафинени гърди , серум от патешки мозък . Мими дори когато е извън града , не усеща природата , защото обществото , което тя представя , боледува от загуба на духовни стойности . Силно осмиващо свойство има повторението , засилено със смислова градация : благотворителни чайове, : благотворителни коктейли , : благотворителни пазари. Изобличава се благотворителността , която не е щедрост и съчувствие , а