"Под Игото" Иван Вазов

Жанрови-стилови особености и идейно-емоционален патос

"Под игото" е едно произведение,което Вазов просто не можеше да не напише.То бе ограничен израз на неговия съкровен жизнен и исторически опит,кристализация на незабравимите спомени от патетичните дни на неговата младост.Към него го водеше целият му жизнен и творчески път.

Нещо повече - "Под игото" (1889-1890) бе закономерен продукт на българското художествено развитие от този период,блестящ завършек на едно преходно литературно десетилетие.Десетилетие,в което в следосвобожденската ни литература,изправена пред дебрите на новата буржоазна епоха,избуява в последен предсмъртен цъфтеж националният патос на Българското възраждане.

1878 година приключи един бурен национален летопис,в който българската литература и българската история се бяха сливали с непринудена изначална естественост.Творците все още чувстваха литературната си дейност като пряк израз на своя патриотичен и граждански дълг.В естетическите представи на Вазов литературата бе в най-непосредствен смисъл на думата художествен летопис на националната съдба.Идейните му търсения се пречупваха през едно основно и определящо понятие България.Творчеството му се отличаваше с ограничен патриотично-демократичен патос и широк епичен размах на художественото мислене.

Неговото художествено съзнание оперира с подчертано народности категории.Той се стреми да изрази не толкова сърцето на отделния човек,колкото сърцето на своя народ.Творчеството му е истинско българознание.То има една върховна цел да покаже България на самата себе си и на света.

Най-благородният обект за тази незименна свръх-задача на Вазовото творчество бяха Българското възраждане и националноосвободителните борби.И той превърна техния патриотичен патос в неизчерпаем извор на героични вдъхновения и национален оптимизъм.Но широкият епичен размах на неговите художествени обобщения на близкото минало не се изчерпва с патриотично-героичната тема.Творческите интереси на писателя обземат предосвобожденската епоха в цялата й широта ,във всичките й и исторически,и битови измерения. Непринуден в своите артистични превъплъщения ,той се движи свободно в широкия диапазон между патоса и смеха.След Епопея на забравените (1881-1884) и Немили недраги (1883) написва хумористичната битова повест Чичовци (1885).Епопея на забравените това е големият живот на малките хора,миналото като всекидневие,историята като бит.И тъкмо тези две еднакво закономерни за творческото развитие на автора художествени