ЖАНР И СМИСЪЛ В ПОВЕСТТА "ГЕРАЦИТЕ"

Никола Георгиев

Какво казваме за повестта "Гераците", когато й тъкмо такова жанрово определение - повест?

И какво казва на нас, читателите, тази творба? Горните два въпроса, разнородни само от пръв поглед, са богато разработени в литературната наука и съществуващите днес отговори в най-лошия случай се нуждаят само от допълнително обосноваване и допълване - нещо, което ще се опита да стори и настоящата статия.

Не ще и дума, че деленето на епическия род на видове е пропито с духа на количествеността. количествено по дух, пък и по буква е още изходното класифициране на видовете на голяма, средна и малка форма, съответно роман, повест, разказ. Количествено е и самостоятелното /всъщност съпоставителното/ представяне на всеки от тях, защото опорни точки в него са преди всичко думите "повече" и "по-малко": по-голям или по-малък брой герои, повече или по-малко събития, по-широк или по-тесен обхват на социалното време и пространство - и прочее и прочее "по" от този род. За едно така ясно подчертано "качествено" явление като художествената литература подобни определения говорят твърде малко, ако в тях не отразяваме системността и функцията на цялото, и почти нищо - ако се задоволим с тях и само с тях. Да се твърди, че разликата между повестта "Гераците" и романа или разказа е само количествена, е равносилно да се твърди, че без дълбоки вътрешни преобразования, само с простото "налепяне" на "повече" художествен материал повестта може да се превърне в роман или, обратното, чрез прости съкращения - в разказ. А това е очевидна безсмислица. Количествените характеристики са равностойна единица в обратимото си единство с жанровото качество, поради което никое изследване на епическите видове не може да мине без тях. В своето съчетаване обаче изграждат жанрови системи, пред чиято собствена същност и относително място определенията "повече" и "по-малко" са вече теоретически безсилни. Романът представя не просто по-широка картина на света в сравнение с разказа - той представя друга картина. Романът и разказът не търсят еднакви цели с помощта на различни количества - те носят различни представи за света и различни по смисъл и посока художествени внушения. И повестта "Гераците" настойчиво напомня за поне две от тези смислови и функционални различия: виждането на света като съчетание между покой и промяна, като траене и съответно като съсредоточени във времето си събития; светът, съставен от множество сходни състояния, и светът, съставен от единични неповторими и особени събития. В тези не сложни различия се кръстосват различни смислово-емоционални постановки, различни смислови надстроявания, различни иапрежения, различни художествени структури; т.е. кръстосва се сложното взаимоотношение на двата основни повествователни типа.

Първият от тях започва от неподвижността на привидно движещото се време и от безсъбитийността на привидно събитийното развитие, в които по същество не се случва нищо достойно за разказване и които биха останали в забвението, ако не бяха прекъснати от промени, които в оценката на повествованието са същинско събитие и същинско развитие на времето. Алонсо Кихано, наречен Добрия, живее безбурния си порядъчен живот, който така би и протекъл, ако след дълго четене на рицарски романи един хубав ден умът му не беше... Семейството на чорбаджи Марко и цяла Бяла черква живее в робската си идилия, докато една прохладна майска вечер керемидите на