договор, Русо стига до скептичното заключение относно неговото възникване и съществуване. Всички бедствия, които произлизат от създаденото гражданско общество, не биха съществували, ако хората бяха си запазили своята първоначална свобода. Общата воля в политическото учение на Русо е органически свързана с народния суверенитет, разбиран като форма на нейното изразяване.

Общественият договор като съгласувана воля на всички в политическото общество узаконява народния суверенитет, изразяван от общата воля.

Теорията за обществения договор на Русо, както и неговата теория за собствеността, идеализира естественото състояние но както изтъква Маркс, нейното действително съдържание съвсем не се свежда до този натурализъм. Общественият договор на Русо, който се установява, чрез договора взаимоотношението и връзката между независими от природата субекти, ни най-малко не почива върху този натурализъм. Това е илюзия, и то само естетична илюзия, на големите и малки робинзонади. Това е , напротив , предусещане на буржоазното общество, което се подготвяло от 16 в., а през 18в. Направило гигантски крачки по пътя н на своята зрялост.

В областта на изучаването на природата Русо изказва също редица прогресивни идеи. Русо проповядва любов на човека към природата. Той се опитва да изведе цялото познание от усещанията, да го свърже с живота, с практическите интереси на хората. Русо се бори с религията и църквата, но едновременно той обожествява човешкия разум, смята го за висше същество. В своята естетическа теория Русо установява противоречие между изкуството и науката, от една страна и чувствата,