Жан Батист Поклен дьо Молиер

1. Жизнен и творчески път:

На 15 януари 1622г. е роден в Париж, в семейство на буржоа, закупил придворната титла комердинер. Завършва Клермонския колеж и получава добро образование, а по късно завършва и право. Започва неуспешна кариера на юрист и през 1643г. реализира детската си мечта, основавайки театрална трупа, която нарича Прочут театър.

През 1658г. трупата играе пред краля и получава правото да се нарича кралска трупа, а Молиер кралски комедиограф. Въпреки крехкото си здраве (туберколоза) и нещастията в личния си живот (губи малкия си син на 8 годишна възраст и страда от изневерите на 20 години по младата си съпруга Аманда Бежар) Молиер създава около 40 комедии, вариращи от фарса до комедията на нравите и характера. Сред най прочутите комедии на Молиер са : Училище за жени, Тартюф, Дон Жуан, Скъперникът, Мизантроп, Мнимият болен, По неволя доктор и Хитрините на Скапен...

В началото на 70те години заболяването на Молиер се изостря и на 17 февруари 1673г. веднага след представлението Мнимият болен, Молиер умира от кръвоизлив в своя дом. Архиепископът на Париж забранява да бъде погребан на осветена земя и Молиер е погребан извън стените на гробището. След смъртта му неговата трупа получава името Комедии Франсез и своя сграда в центъра на Париж. Днес това е най известният театър в света и парижани го наричат Домът на Молиер.

2. Случая Тартюф:

Борбата за представяне на комедията продължава 5 години. През 1664г. Молиер представя 3 действия от нея пред кралския двор. Въпреки че кралят се отнася благосклонно, избухва голям скандал. Кралицата майка Ана Австрийска успява да издейства забраняването на пиесата от кмета на Париж. За да може да представи пиесата си, Молиер я преработва и довършва. Главният герой е преименуван на Панюлф и от духовно става светско лице. Променя се и заглавието Измамникът. Пиесата е изиграна с много голям успех през 1669г., когато Ана Австрийска умира, Молиер представя в оригиналния вид пиесата на сцена и така завършва 5 годишната борба за нейното легализиране.

3. Прототипове на Тартюф лансират се няколко версии, сред които най достоверната е свързана с абат Роке, любимец на Ана Австрийска. Възможно е да е използван образът на лашез (изповедник на краля). Третата версия е свързана с парижкия архиепископ Перификс.

4. Сюжет и композиция:

Основен композиционен похват е контрастът. Действието се осъществява чрез няколко сюжетни линии, което е в противоречие с класицистичните правила:

• Заслепението на Оргон;

• Плановете за дискредитацията на Тартюф;

• Опитите на Тартюф за прелъстяване на Елмира;

• Любовта между Мариан и Валер;