Джек Лондон

Жажда за живот

Превод: Сидер Флорин

Те са живели и хвърляли зар - само това ще остане; огънят, вложен, в самия

комар, с много пари проиграни.

С мъчително куцукане те слязоха на брега и първият от двамата мъже залитна всред

безредно пръснатите камъни. Бяха уморени и нямаха сили, а напрегнатите им лица

носеха отпечатък на търпение, какъвто оставят само дълго понасяни лишения.

Двамата бяха тежко натоварени с вързопи, загънати в одеяла и пристегнати на

гърба им с ремъци. Други ремъци, които минаваха през челото, им помагаха да

удържат товара. И двамата носеха пушки. Вървяха приведени, със силно издадени

напред рамене и изопнати шии, с поглед забит в земята.

- Нямаше да е зле да имаме поне два от онези патрони, дето си лежат в нашето

съкровище - рече вторият мъж.

Гласът му беше безкрайно тягостно вял. Той говореше без всякакво въодушевление;

първият, току-що навлязъл куцешком в млечнобелия, пенещ се сред скалите поток,

не го удостои с отговор.

Другият го следваше по петите. Те не се събуха, макар водата да беше ледено

студена - толкова студена, че ги заболяха глезените, а стъпалата им вкочанясаха.

На места водата се плискаше в колената им и двамата залитаха, като едва

запазваха равновесие.

Този, който вървеше отзад, се подхлъзна на един гладък валчест камък и малко

остана да падне, но с отчаяно усилие успя да се задържи с остър вик на болка.

Изглежда, че му се зави свят и му прилоша, защото той се олюля и протегна

свободната си ръка, сякаш търсеше опора във въздуха. Когато се закрепи, направи

крачка напред, но отново се люшна и насмалко не падна. Тогава се спря и загледа

другаря си, който вървеше, без да се обръща.

Цяла минута мъжът стоя неподвижен, сякаш се бореше със себе си. После извика:

- Слушай, Бил, аз си навехнах глезена.

Бил продължаваше да куцука сред млечнобялата вода.;Той не се обърна.

Изостаналият го загледа как се отдалечава и макар че лицето му оставаше все тъй

безизразно, погледът му заприлича на погледа на ранен елен.

Бил се изкачи с куцукане на оттатъшния бряг и продължи право напред, без да се

обърне. Застаналият в реката го изпращаше с очи. Устните му леко затрепераха -

острите кестеняви косми на увисналите над тях мустаци ясно замърдаха. Той дори