ИЗВЪРШИТЕЛСТВО И СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО. Извършителство-същност, отграничаване от помагачеството. Непосредствено и посредствено извършителство. Съизвършителство, обективни и субективни елементи, видове наказуемост.

Съучастието е участие в престъпление, а последното е конкретно деяние, с което се осъществява предвиден в з-на престъпен състав. Субектът на това деяние е извършител, той участва в самото изпълнение на престъплението- чл20(2). Когато действа сам и по собствена подбуда, деецът е самостоятелен извършител, но ако в умишлената си проява е умишлено подбуден или подпомогнат от другиго или ако участва в изпълнението заедно с други действащи при общ умисъл лица, неговото деяние представлява вече елемент на съучастническа дейност.

При определяне на извършителството и неговото отграничаване от помагачеството НК изхожда от обективния критерий на изпълнението на престъплението. Докато помагачът само улеснява престъплението, като създава условия за неговото изпълнение, извършителят е именно този, който осъществява изпълнението. Не е помагач, а извършител този, който участва по-нататък в стадия на изпълнението на престъплението, започващ с опита.

Съизвършителство ще е налице, когато изпълнението на престъплението се осъществява не от едно лице, а от две или повече задружно действащи.

1. Всеки от съизвършителите е извършител т.е. участва в самото изпълнение на престъплението.

а) съизвършителя осъществява дейност изрично призната в съответния състав - "умъртвяване" ,"изнасилване" и т.н. При това му съизвършителите:

- може да няма разпределение на ролите, като всеки върши проява, подобна на тези на останалите.

- всеки извършва само отделен елемент от изпълнителната дейност- напр. един държи жертвата, докато другите нанасят удари с нож.

б) понеже съизвършителят е извършител, той трябва да притежава особените качества на състава, когато той изиска такива. Затова не може да бъде съизвършител в просто длъжностно присвояване лице, което не е длъжностно или на което вещите не са поверени по служба.

в) за съизвършителството е без значение конкретния каузален принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната изпълнителна дейност престъпни последици.

Субективният обединяващ момент на съизвършителство е наличността на конкретен ОБЩ УМИСЪЛ на дейците. Всеки при осъществяване на своята проява трябва да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други извършители и да иска или да допуска от така съчетаната дейност да се извърши престъпление. Такъв общ умисъл може да съществува и без предварителна или изрична уговорка.

От друга страна при състави, изискващи като конститутивен елемент на престъплението допълнителни субективни елементи ( цел, мотив и др.) последните също трябва да бъдат дадени във всеки от задружните извършители.

Дейността на съизвършителите може да бъде осъществена не само едновременно, но и последователно, даже с известен интервал от време. В такива случаи е необходимо за всички съизвършители предварителен общ умисъл. Не е съизвършител един последващ деец, който не е имал обективна и субективна връзка с предшестващ деец, макар и да се е стигнало до фактическо възползване на единия от проявата на другия.