Петко Славейков

Изворът на Белоногата

Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма,

която ся казва "Ак балдър чешмеси",

за нея живее в народът следующето предание:

Видиш ли долу в полето,

дет ся мержеят, чернеят

дестина дръвя върбови?

Там било село Бисерча

в стари години, отколе,

там се родила, живяла

мамина мила Гергана.

Гергана, пиле шарено,

Гергана, кротко агненце,

кат бисер между мъниста

тя била между момите;

първо и либе Никола -

вакло огиче пред стадо

помежду селски ергени!

Гергана още Никола,

двамата лика-прилика,

като два стърка аглика,

двамата млади, зелени,

един за други родени,

един у други влибени,

влибени вярно, примерно.

Либил Никола Гергана,

либил я и я задирял:

заран и вечер по извор,

по хора всяка неделя,

по тлъки всяка прилука

и по седенки всяка нощ.

Било то вече посреднощ.

Седенките ся разиждат -

праща Никола дома и

своята мила Гергана,

китка и цвете поиска.

Гергана тихо говори:

-Късно е, либе, за китка:

месечинка си залезе,

а петли не са попели -

време е сега потайно,

грозна, невярна полунощ;

звезди блещукат над нази,

веди прелитат край нази, -

змееве, змейски духове

и самодиви-нощянки,

ще видят, ще ни завидят -

китка ся дава за обич,

кога ся зора зазори;

в зори е китка кръвена,

утре ти китка готова.