Образът на българката в Изворът на Белоногата

(ЛИС)

,, Изворът на Белоногата е фолклорна поема на Петко Славейков, от която извира човешко достойнство с красивата легенда за Гергана. Героинята остава вярна на любовта си и излъчва непомръкваща светлина и сила. Гергана се нарежда до най-обаятелните женски образи в българската литература, носители на нравствена красота и на български дух.

В нейно лице поетът успява да изрази народния идеал за хубава работна, родолюбива, духовно силна и смела българка. Романтичният ореол на образа и баладичните мотиви в сюжета, не попречват на автора да изобрази реалистично своята героиня. Лирическото и присъствие е внушено с познатите фолклорни средства на портретно описание:

Гергана пиле шарено,

Гергана кротко агънце.

Кат бисер между мъниста

Тя била между момите.

Изобразена е не само като най-личната мома в селото, но и с характерните черти на патриархалната девойка. Нейното сърце обича ,, вярно, примерно, тя спазва ревностно нравите, предавани от поколение на поколение. Душевността на ,,Белоногата Гергана е художествен израз на типичното за родовата и нравствена сила на българката. Въздействащият лирически образ е универсално обобщение на красивата устойчивост на българския дух пред посегателствата на чуждото. На Гергана не са чужди народните поверия за змейове, самодиви и веди, те са част от общото битие на народа и от представите му за непознатите сили намесващи се в човешката съдба. Героинята знае, че не бива в полунощ да дава ,,китка за обич. Но за зла участ тя нарушава това поверие.

Богатството и силата на душата и се разкриват най-пълно във втората част на поемата, когато девойката е изправена пред опасността да бъде откъсната от родния край и отвлечена в харема на везира. Славейков изтъква трудолюбието на българката, която от ранни зори започва работа:

Рано съм, аго, ранила за

прясна вода студена,

по-рано да си ошетам.

Tя не се срамува от труда и с достойнство отговаря на учудения везир, че и предстои работа у дома и на нивата, затова е подранила на извора. Трудът осмисля нейното съществуване и не би го заменила с безделието, покварата и разкоша на харемския живот. Затова категорично отхвърля примамливата покана да отиде в Станбул.

Гергана обича кръвния си бащин дом и не би го сменила с разкошните сараи-това е друга нейна черта-родолюбието. Нейната привързаност към майка и баща, към родни ливади и ,,мала градинка няма равна на себе си.