Извори за написването на История славянобългарская

За Атон първият ни историограф заминава през 1745г. и се установява в манастира Хилендар,където е монах по-големият му брат Лаврентий.Хилендар тогава е важен книжовен и културен център.Света гора предоставя условия на младия човек да общува с мнозина духовници с различни интереси. Полуостровът с красивата си природа , с богатите си библиотеки, в които има най-различни четива от ръкописните паметници до печатните книги , дава възможност за самообразоване и за творческа изява .

В средата на осемнайстото столетие просвещенските идеи започват да се чувстват по-осезателно и да влияят на младите и интелигентни монаси .Разчупват се канонизираните догми и се отправя внимание към един реален земен свят .Реформаторските

дирения започват с опита на Евгений Вулгарис да основе през 1753 г. така наречената Атонска академия .Целта му е в тази школа да се изучават модерни светски дисциплини ,между които и нова философия .Това предизвиква негодуванието на старите и закостенели монаси и академията през 1759 г. е закрита .Дали младият Паисий посещава тази школата не се знае , но този новаторски дух влияе върху целия Атон.Всичко това съвпада с времето , когато първият ни историограф събира градиво за бъдещето си съчинение.

Когато се говори за източниците на История славянобългарская, най-напред трябва да се има предвид това което сам авторът разказва.Това са няколко момента както извороведски ,така и от регионален характер.

Паисий трупа информация от книги,ръкописи,разговори.Но не самоцелно .За обкръжението си ,за творческите си подбуди той информира чрез текста на Историята.Постепенно ме разяждаше ревност и жалост за своя български род , че няма събрана наедно история от началните времена за преславните дела на нашия род , за светците и царете.Така и много пъти ни укоряваха сърби и гърци ,че нямаме своя история От укорите и разгорещените