ИЗВОРИ ЗА ДЕЛОТО НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ

Животът на средновековните славянски писатели, общественици и държавни мъже, общо взето, е слабо документиран. Причините за това се коренят в спецификата на епохата. Средновековието не познава биографията в съвременния смисъл на думата. То създава жития, т. е. биографии на светци. Това означава, че се описва животът само на онези изтъкнати личности, които са признати от църквата за светци. След тяхната канонизация веднага възникват творби, с които се чествува техният празник, отбелязан в църковния календар. За неканонизирани личности не се пишат жития. Допуска се само надгробно слово, а за царска особапохвала; тези творби обаче са малко на брой в славянските литератури и не обхващат изцяло живота на светеца, тъй като имат други цели.

Житието като средновековен жанр притежава специфични особености. То има за задача не само да разкаже за живота на светеца, но редом с това да го възхвали, да го покаже като изключителен човек и заедно с това да посочи пример на читатели и слушатели за подражание. Възпитателната цел на житията често се поставя точно и ясно в техните уводи. Това от своя страна показва, че не всичко от живота на героя се разказва. Избягват се битови подробности, избягват се личчи отношения, премълчават се грешки и слабости, сочат се само заслугите и достойнствата, подчертава се изключителното и величавото. Житиеписецът следи онази нишка от живота на светеца, която го представя като угодник" и любимец" божи, прави го светец. За да се покаже величието на героя, излизането му от кръга на обикновените хора, нему често се приписват чудодейни качества, пророчески дарби, използуват се легенди, придават му се дори такива положителни качества, които той не е притежавал и се разказва за дела, които не е извършил. Оформя се особен вид света" биография, която не е същинска биография. В нея липсват някои моменти от реалния живот на героя, има силно изявена тенденциозност, исторически вярното се редува с легендарното, конкретният фактс разсъждения от религиозен характер и стереотипна фразеология. Според това дали са написани от съвременници или от по-късни автори, житията могат да бъдат до голяма степен исторически верни или обратно общи, шаблонни, със заемки от други жития. Ето защо, дори