Петко Славейков

Извинение

Ба, какви сте вие луди,

то е челяк да са чуди

с този вашът глуп совет!

Санким, като побелявам,

има л'нещо да менявам?

Та що има от бял цвет?

Бяло й бялото кокичи,

но го сяка млада кичи,

по глава си го реди.

Пак е бяла драга ружка,

но бере я мойта дружка

и я туря на гърди.

Йощ цветя и други бели,

колкот ищеш нацъфтели

и природата красят.

Та и мойте косми зле ли й,

Дет са рано побелели?

Бурен жар те не гасят.

От любов ма не лишават,

на цалувки не додяват;

що казвате, че сум стар?

Йощ кръвта ми е гореща

и сърцето ми усеща

пръвния младежки жар.

Побеляват ми космите,

но заякват ми костите,

а и то е един дар.

Затова и да белея,

от да любя и да пея

ази няма да се спра.

Щото колкот побелявам,

толкоз повеч либав ставам

и ща либя, дор умра.