Христо Ботев

Източният въпрос лежи на плещите на българския народ

При прагът на едно близко бъдеще, което, види се, ще да настане после

проливанието цели реки човеческа кръв и при началото на което, може би, ще да

запустеят големи пространства от нашето прекрасно отечество, окото на

съвременния човек се запира пред един вопрос, който, ако и периодически, но се

повече и повече възбужда интерес в днешния политически свят. Тоя вопрос е така

несправедливо нареченият Возточни вопрос, който е ближен за назе дотолкова,

доколкото е ближна и ризата до гърба ни. Ако е това така, то да запреме и ние

своето внимание на него и да видиме каква роля е отредила съдбата да играе

нашият народ при разсичанието на тоя гордиев възел.

От онова време, откогато силата на турския деспотизъм захвана вече да пада в

Европа и когато здравият разум се убеди, че "болният човек" тряба да промени

климата си, т. е. да отиде просто там, дето се е начнало неговото детинство, и

досега тоя вопрос е преминал през такова множество разнообразни фази, които ние

сме не в състояние даже и да преброиме. Возточният вопрос най-напред е бил

притежание на Русия (оттука той носи и своето название возточни), после се е

решавал между нея и Наполеона I, а най-после, след Кримската война, стана

достояние на сичките почти европейски сили. Оттогава насам, както и по-напред,

картата на Балканския полуостров се е делила ту между едни, ту между други

държави; а народонаселението или, по-право да кажем, раята в Европейска Турция

се е считала просто като стока, която секи би имал право да експлоатира. В

онова време ни на една дипломатическа глава не е преминавало през ума, че по

полетата и по горите на тоя "европейски Кашмир" живее такова многочислено

племе, което има своя история, свой характер и свои нрави и обичаи, което е

трудолюбиво и способно за развитие и за политически живот и което рано или

късно ще да изяви своето съществование и ще да потърси своята изгубена и

потъпкана свобода. Разбира се, че, от една страна, събитията, които станаха

както в живота на Европа, така и в живота на "болния човек" и които, с

освобождението на Сърбия, на Гърция и на Румъния, орязаха донейде крилата на

пренесеното някога си из Азия и Европа зло, от друга страна, историческата и

етнографическата наука в XIX век, която не независимо от тие събития се не

забави да обърне праведно и сериозно внимание на многочисления славянски