ИЗТОЧНИЦИ ЗА ДЪЛГОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ. ЦЕНА НА ФИНАНСИРАНЕТО С РАЗЛИЧНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ДЪЛГОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ. СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА ЦЕНА НА КАПИТАЛА НА ДРУЖЕСТВОТО

1.Видове източници за дългосрочно финансиране

Търговското дружество извършва своята дейност като използва капитал от различни източници. Във всеки даден момент може да се определи какви източници на капитал се използват, като се анализира баланса на дружеството. Част от капитала е собствен. Собственият капитал включва основния капитал, допълнителния капитал, капиталовите резерви, неразпределената печалба. Останалата част са пасивите, т.е. капиталите, осигурени по дългосрочни кредити, краткосрочни кредити и други краткосрочни задължения.

Основният принцип за финансово равновесие гласи следното: Дълготрайните активи трябва да се финансират с източници за дългосрочно финансиране. Краткотрайните активи могат да се финансират както с източници за дългосрочно финансиране, така и с източници за краткосрочно финансиране.

При анализа на източниците на капитал на търговското дружество се използват две понятия:

Финансова структура - съотношението на капиталите от всички източници за дългосрочно и краткосрочно финансиране.

Капиталова структура - съотношението на капиталите от източниците за дългосрочно финансиране / дяловете се определят на база на пазарната им стойност/

Източниците за дългосрочно финансиране са:

1. Вътрешни източници:

- амортизации

- нетна печалба

- постъпления от продажба на дълготрайни активи

2. Външни източници:

2.1. Външни източници за дългосрочно привлечени капитали:

- дългосрочни банкови кредити

- облигационни заеми

- финансов лизинг

2.2. Външни източници за безсрочни капитали:

- нови емисии на обикновени и привилегировани акции

- различни форми за безвъзмездни финансирания /дарения, субсидии и други/

Източниците за дългосрочен капитал се характеризират с две основни характеристики:

- Цена на финансирането с капитала от съответния източник за дългосрочно финансиране;

- степен на финансов риск при използването на съответния източник за дългосрочно финансиране.

Цената на финансирането показва разходите, които прави търговското дружество за една година за да използва единица капитал от съответния източник. Цената на финансирането най- често се изчислява в проценти. При някои източници за дългосрочно финансиране тя се определя от фактически плащания, а при други се определя по метода на алтернативните разходи /тъй като няма фактически плащания/. Когато фактическите плащания се признават данъчно като разходи, търговското дружество получава данъчна изгода / икономия на данък върху печалбата /. Тази данъчна изгода намалява цената на финансирането с капитала от съответния източник.