Източниците на властта

За премиер-министъра в оставка често се говори, че не е нищо повече от един помпозен оратор, а генералът без армия е в очите на публиката не повече от един герой на пазарния площад

У. Сомьрсет Моьм, Луна и грощ

Ето че стигнахме до онова, което се крие зад инструментите за налагане на власт, скицирани в последните глави, онова, което допуска упражняването на принуждаваща, компенсаторна и условна власт в различните им форми и съчетания.

Три неща осигуряват подобен достъп: личността, собствеността и организацията. Както и в случая с инструментите за принуда тези основни източници на власт се появяват почти винаги в комбинация Личността става все по-значима благодарение на собствеността и обратно; обикновено нейната роля се подсилва и от принадлежността и към дадена организация и доста често се асоциира с господството на дадена личност. На свой ред организацията бива подсилвана и подкрепяна както от собствеността, така и от влиянието на дадена личност.

Всеки от трите източника на власт е в здрава, макар и неедностранна връзка с определен инструмент за принуда. Организацията се асоциира с условната власт, а собствеността естествено - с компенсаторната власт. Личността пък е в първична и отколешна връзка с принуждаващата власт. Открай време индивидът е постигал подчинение чрез превъзхождаща физическа сила, която е означавала възможност за налагане на физическо наказание на непокорните и неотстъпчивите. В съвременния свят все още съществуват отгласи от тази традиционна връзка. Тя си остава особено значима сред децата, където обикновено е налице естественото зачитане на най-силното момче или момиче във всяка детска група. Но онзи, който безразборно или прекомерно използва този източник на принуда, се прославя и осъжда като побойник. Със сигурност се смята, че колкото повече узряват децата и стават по-цивилизовани, толкова по-рядко прибягват до подобна принуждаваща власт и значимостта на личността като неин източник все повече спада.

Но връзката между двете така или иначе продължава да влияе върху отношенията на хората. За такива митични или исторически значими личности като Херакъл, Петър Първи, Шарл дьо Гол се смята, че дължат част от своята власт на физическата си сила и на ръста си. За тях се говори като за внушителни фигури. Наполеон е забележителен отчасти защото е бил толкова нисък. Във всички съвременни общества си остава тенденцията да се зачита високата или по някакъв друг начин впечатляваща фигура, което е един смекчен вариант на подчинението. Пристрастието към високите за сметка на много ниските е все още една от малкото приети форми на дискриминация в съвременното общество. Може да чуете да се говори за някакъв крайно неприятен, противен или отвратителен дребен човек, при което последното прилагателно се прибавя като най-силно оскърбление, но няма да чуете толкова враждебно определение за едрия.

Наред с това всеизвестно е, че най-почитаните в историята и прославени с личното си влияние, с харизматичната си власт - Мойсей. Конфуций, Аристотел, Платон, Исус, Мохамед, Маркс, Гандм - са дължали малко, ако не и нищо на физическата си сила или на използването на принуждаващата власт. Едни по-малко видими достойнства са им придавали хармоничната способност трайно да подчиняват на волята си милиони или милиарди хора. По-късно в историята възниква, разбира се,