Източници на право

Източник на правото е обособена съвкупност от правни норми. Правна норма, съдържаща правна норма. Според начина на обективиране на правните норми, източниците на право се делят на два вида:

1, неписани правилата за поведение битуват съзнанието на хората

- правни обичаи

- морални норми

2, писани правилата за поведение са приети по определен ред и задължително изписани върху материален носител:

- нормативни актове

- международни договори

- съдебни прецеденти

Правни обичаи този, към който препраща правната норма

- обичай правило за поведение, прилагано продължително, еднообразно, многократно със съзнанието че се постъпва правилно, но без да се знае и помни кой го е създал. Характеризират се със своята консервативност, защото се променят изключително бавно през столетията. С тях се поставя началото на регулиране на обществото

Правило: ако правен обичай и правна норма си противоречат в своето съдържание се прилага правната норма.

Морална норма правило за поведение, което едно общество си е създало за оценка на добро и лошо, приемливо и неприемливо, скандално и нескандално и т.н. За разлика от консервативните обичаи, моралните норми се променят с промяната на вижданията на едно общестно за бодро и лошо поведение. Моралните норми се срещат у нас най-често с термина добри нрави, високи морални качества, грижата на добър търговец и др. Моралните норми стават източник на правото само когато правна норма изрично препраща към тях.

Съдебен прецедент правно уреден случай в миналото, който служи като образец за уреждането на всички сходни случаи в бъдещето. Днес съдебният прецедент служи като основа на правото в англо-саксонските страни.

В зависимост от това какъв източник на правото служи като основа, съществуват три основни вида правни системи:

1) континентална правна система за нейна основа служат нормативните актове. Изградена и на основата на римското право и се прилага в страните от Континентална Европа и всички останали страни в света, възприели тази правна система (тука е и България)

2) Англо-саксонска правна система основава се на съдебния прецедент. Възниква във Великобритания и е възприета във всички държави, чиято правна култура произлиза от британската

3) религиозно фундаментална правна система за основа на правното регулиране служат свещените писания на съответните религии. Най-голямо приложение има Ислямската правна система. Християнската правна система е практикувана през Средновековието в Европа, остатъци от нея днес има само във Ватикана.