Източници на международното хуманитарно право и на публичното право.

1. Същност на международното хуманитарно право

Международното хуманитарно право /МХП/ е свързано със система от закони и обичаи за водене на война.

Международното хуманитарно право се означава още като закони за въоръжения конфликт, военно право или военновременно право, е плод на хуманистичните идеи на съвременната обществена система.

То се дели на три основни етапа в развитието си: 1864 - 1918, 1918 - 1945 и от 1945 до момента.

Сферата на действие на международното хуманитарно право е тема, която съдържа в себе си около 33 конвенции, 7 декларации, 18 ръководства, правила, протоколи, договори и резолюции, които оформят цялостния списък на източниците по МХП в началото на ХХI век.

Този вид право може да бъде представено като съвкупност от международноправни норми с договорен или обичаен произход, които на специално основание уреждат и закрилят правата на човека в условията на определена категория въоръжени конфликти.

МХП има отношение също към редица съпътстващи проблеми, например към военния неутралитет.

Дълго време международното хуманитарно право се е основавало само на правния обичай. Интересен факт е, че през 1863 г., в условията на гражданска война, президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн издава специална "Инструкция за полевата армия на САЩ /Заповед по строевата част 100/". Мотивът е да се наложи подчертано хуманно поведение на правителствените войски.

Една от най новите декларации е Петербургската декларация /1868 г./ за забрана на експлозивните снаряди с тегло под 400 грама.

Революционният момент в процеса на развитие на вече възникналото международно хуманитарно право е създаването на Международния комитет на Червения кръст /МКЧК/ в Женева през 1863 г. Сред няколкото съоснователи на комитета е и генерал Гийом - Анри Дюфур, отличил се със забележителни военни и чисто бойни заслуги.