Методи за набиране на маркетингова информация

Източници на маркетингова информация

Според източника, от който се добива, се разграничават два вида маркетингова информация - първична и вторична.

Вторична информация, която е вече събрана и обработена във или извън организацията по друг повод (с други цели),

отразена е върху определени носители и е достъпна за използване от изследователите. Източниците на вторични данни

могат да са вътрешни или външни за компанията.

Вътрешни източници на вторична информация:

Отчети и баланси, статистическо и счетоводно отчитане;

Анализи и доклади от предходни изследвания;

Постъпили рекламации с описание на причините;

Данни за параметрите на настоящи и минали маркетингови програми, степента на тяхното достигане и причините

за превишаване или нереализиране на очакванията (целите) и др.

Външни източници на вторична информация:

Специализирани агенции, които правят регулярни проучвания и продават резултатите заинтересовани компании.

Докладите обикновено се купуват от много клиенти, поради което цените може да са доста изгодни;

Официални държавни организации - Националния статистически институт, Българската търговско-промишлена

палата, Българската индустриална камара, Главно управление Митници и др.;

Съюзи на потребителите, синдикални организации, политически централи;

Други компании, учебни заведения с изследователска насоченост, списания, вестници, бюлетини, обзори,

фирмени издания и др.

Интернет като източник на вторични данни.

По принцип маркетинговите проучвания започват с издирване на вторична информация. Възможно е тя да не е достатъчна

или подходяща за нуждите на изследването, но да насочи изследователите към точните първични данни, които трябва да

се набавят.

Предимства на вторичната информация:

1. По-евтина е от първичната;

2. Набира се бързо;

3. Не изисква особени изследователски усилия и умения;

4. По определени въпроси не е възможно да се получи реалистична първична информация.

Недостатъци на вторичната информация:

1. В редки случаи е подходяща, тъй като се събира за други цели по повод решаването на различни проблеми;

2. Няма възможност за контрол върху процеса на набиране на информация;

3. Често пъти е вече остаряла и не отразява адекватно състоянието на изучавания проблем;

4. Възможно е да не е съпътствана от пояснения по какъв начин е събрана и обработена (методологична

неопределеност).

Първичната информация набира се пряко от изследваните единици (индивиди, домакинства, организации и др.). По-

скъпа от вторичната информация. За събирането й е необходимо повече време и по-висока квалификация на

изследователите. За сметка на това данните са актуални и са събрани специално (целево) за решаването на определен

проблем. За набиране на първични данни се използват методи, които се разделят в две групи качествени и

количествени методи. Сравнение на тези методи:

Критерии за

сравняване

Качествени

методи

Количествени

методи