ИЗТОЧНИЦИ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКОТО ПРАВО

Международни договори източници на дипломатическото право са многостранни и двустранни международни договори, както и международни обичаи.

Многостранни международни договори, които представляват източници на дипломатическото право, са: а) Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.; б) Конвенцията за специалните мисии от 1969 г.; в) Виенската конвенция за представителството на държави в отношенията им с международни организации от универсален характер от 1975 г.; г) Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации от 1946 г.; д) Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации на ООН от 1947 г.; е) Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа; ж) Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъпленията против лица, които се ползват с международна защита, включително дипломатическите агенти, от 1973 г.

Най-голямо значение сред посочените многостранни международни договори като източник на дипломатическото право има Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.

В конвенцията са уредени основните институти на дипломатическата служба: функциите на дипломатическите представителства, редът за назначаване и за освобождаване на дипломатическите представители, техните класове, привилегиите и имунитетите на дипломатическите представителства, на дипломатическия персонал и на другите служители.

Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. е ратифицирана с Указ на Президиума на Народното събрание от 1967 г. и е в сила за България от 1968 г.;обнародвана е в Държавен вестник, 1968 г. По такъв начин Виенската конвенция от 1961 г. отговаря на трите изисквания на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, а именно: ратификация по конституционен ред, влизане в сила за Република България и обнародване. Тя се е превърнала в част от вътрешното право на страната. Разпоредбите й имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. При липсата на закон за дипломатическата служба това обстоятелство има съществено значение за нашата държава.

Твърде разпространени са двустранните международни договори по въпросите на дипломатическите отношения. Такива въпроси могат да бъдат уредени в споразуменията за установяване на дипломатически отношения. ООН и редица други международни организации, включително и специализирани институти на,ООН, имат двустранни международни договорис държавите на седалището, включително за привилегии и имунитети на международната организация и на нейните служители.

Международни обичаи. Международният обичай е запазил в съвременните условия голямо значение като източник на дипломатическото право. Държавите -страни по Виенската конвенция от 1961 г. в преамбюла й потвърждават, че нормите на международното обичайно право ще продължат да регулират въпросите, които не са изрично регламентирани от разпоредбите на тази конвенция.

Особено голямо е значението на международния обичай в дипломатическия протокол. От