Начало > Самопомощ > История на българската държава и

право

Източници на българското средновековно право

Лекции по ИСТОРИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

И ПРАВО

Тема "ИЗТОЧНИЦИ НА СРЕДНОВЕКОВНОТО БЪЛГАРСКО ПРАВО"

Записки, предоставени от Констатин Кунчев, студент в НБУ

. ИЗВОРИ:

1. Същност на изворите.

Изворите са в основата на държавното и правно

историческо познание. Определение: всеки паметник на

миналото, който съдържа информация за факти, събития и

личности, свързани и историята на държавата и правото.

Изворите са в основата на всяко историческо изследване.

Те често са противоречиви, заради което се подлагат на

задълбочени анализи и сравнения и за определяне на

тяхната автентичност се използва класификация:

- Критерий според произхода (езика) им: домашни и чужди.

Домашните български извори са малко, но имат важно

значение: международни договори, царски грамоти,

църковно-богословски съчинения и апокрифи. Въпреки

голямото си значение са недостатъчни за подробно

изследване. Чуждите извори съдържат пряко или косвено

сведения и са многобройни: византийски, латински,

арабски, сръбски и древно руски.

- Критерий според съдържанието им: юридически и

неюридически. Юридическите извори са закони, документи,

законодателни сборници. Неюридически извори са

исторически хроники и летописи, както и литературните

произведения.

- Критерий според автора им: официални и неофициални.

Официални извори са тези, които са създадени от

държавните органи по нареждане на владетеля. Такива са

грамотите и договорите. Неофициалните са създадени от

частни лица, които не са били свързани с държавата.

Достоверността на сведенията винаги трябва да се

анализира с оглед класификацията на изворите и в

зависимост от спецификата информацията, която се съдържа

в тях.

2. Крумово законодателство.