2. Източна Европа

Източна Европа е неразделна част от Европа. Пейзажите са същите, хората са същите, също е и голямото индоевропейско езиково семейство, християнската религия, донякъде история, както и тип индустриално развитие. Същевременно до неотдавна от запад на изток се конкурираха две различни политически и икономически системи, две различни визии за бъдещето. Разделението не бе от векове, но при все това различията бяха твърде дълбоки. Казано иначе, то не беше и широко. Не повече от една бетонна стена или мрежа от бодлива тел разделяше народите повече от Атлантическия океан. Разделението като че ли на цивилизационен принцип показваше до къде едни и същи хора могат да стигнат, тръгнали по една пътека и после избрали различни пътища. Друго такова разделение светът не познаваше.

През есента на 1989 г. десетките хиляди източногерманци, които намериха начин да преодолеят Берлинската стена и да преминат през направения им от унгарците отвор в мрежата от бодлива тел, за няколко часа и дни дни показаха ефимерността на изкуствената преграда посред континента. От своя страна бивши държавни ръководители, пред опасността да останат без народ, са принудени да разрушат бетонната стена. Краят на изкуственото разделение на двете Германий доведе и до край на разделението между европейците.

Русия и тежестта на историята.

Русия от времето на късното средновековие става сърцето и двигателят на източноевропейската система. В по-късно, вече ново време СССР, беше нещо като трансформиран и модернизиран вариант на руската империя. Става дума за най-голямия европейски народ, дълго време обединяван от руските царе и включващ постепенно в държавата и съседните по-малки народи.

Преди всичко Русия заема източната част на големите европейски смесени гори, където славяните са асимилирали финските племена, както и техните първи скандинавски покорители варягите. На север се намират арктически равнини и тундра, на юг - субпустинни и степни райони. Сред тях през първото хилядолетние бродят различни номадски племена - хазари, печенеги, кумани, българи, монголи, татари. Когато се освобождават от три вековно господство на тези племена, руснаците, начело с Иван III (XV в.) установяват столицата си в Москва, която е обявена за Трети Рим (Вторият Рим - Константинопол вече е в ръцете на турците. Като че ли напръв поглед неочаквано, но всдъщност съвсем естествено руснаците откриват огромни необитавани пространства, които чакат да бъдат усвоени. През XVI век при Иван IV Грозни казаците прогонват татарите на изток, като покоряват Сибир и стигат до Тихия океан. Този океан през XVII век се превръща в граница на Европа. По-късно, през ХV век, пак с пионерите на изтока и юга казаците се заселват степите, които дават най-плодородните реколти в цяла Европа. Отвъд тях са покорени кавказките племена, както и тюрките от централна Азия (XIX в).

В тези уникални за Европа рамки, руското общество разгръща свободно своя потенциал. То се променя бавно, запазвайки немалко архаични елементи. Такива са автократичната държави от византийски тип (с влияния на ориенталски деспотизъм) цезаропапистката идеология (също от византийски произход), йерархично общество, в което аристокрацията е натоварена с административни функции, а чиновниците