ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ СОФИЯ	Факултет: ФКСУ
Фак. No: РК037615	Филип Силвиев Русинов	Специалност: КСТ
Упражнение: 2	Изследване на махнитно меки ферити в ниско честотни полета	Ръководител:

I.Задание

1.Да се снеме експериментално и построи графично за всеки един от изследвание магнити материали основната крива на намагнитване B_m=f(H_m)

2. Да се определят коерцитивната (задържаща ) напрегнатост на магнитното поле H_c и реманентната ( остатъчна ) магнитна индукция B_r и да се начертае граничния хистерезисен цикъл за всеки един от образците.

3. Да се изчисли за всяка мостра динамичната относителна магнита проницаемост _r и да се представят полъяените зависимости _r=f(H_m) графично.

II.Теоретически и методически указания

Както е известно, основната крива на намагнитване B_m=f(H_m) е разположена в първи квадрант на координатната система H B и представлява г.м.т., всяка една от които е връх на частен хистерезисен цикъл, снет при съответанта стойност на задавания променлив ток I . Тъй като наблюденията на оператора обаче стават в геометричната равнина върху екрана на осцилоскопа, т.е. координатната система X-Y , а характеристиките на магнитните материали се изобразяват в система H - B , то явно е че снетите експериментално стойности в деления H_m и B_m следва да се прехвърлят посредством коефициент на подобие C₁ и C₂ от едната координатна система в другата. Или с други думи деленията следва да се прехвърлят в ампери на метър за напрегнатостта H и в тесли (T) за магнитанта индукция B.

Класическият начин за снечане на основната крива на намагнитване B_m=f(H_m) предполага прецизното симетриране /центриране/ спрямо началото на координатната ситема на получения върху екрана на осцилоскопа частен хистерезисен цикъл и визуалното отчитане на координатите на върху му, разположен в -ви квадрант, т.е. на X_m и Y_m респ. - /разбира се другият му връх, намиращ се в -ти квадрант, е със симетрични координати: -X_m и -Y_m) . Така именно се получават и координатите на отделните точки, съставляващи основната крива на намагнитване: т.0 /0;0/; т.1 (H_m;B_m) ; т.2 (H_m;B_m) и т.н.

За по-удобното, по точно и по-бързо отчитане на координатите на тези точки обаче може да се процедира и по следния начин. Ако ни е необходима абцисата на даден връх /примерно X_m/ то след като сме нагласили нужнанта стойност на тока I=I₁ , изключваме сигнала към входа на осцилоскопа /достатъчно е да прекъснем само активния проводник/ и на екрана на уреда остава светлинна отсечка, равна на удвоената абциса, т.е. на 2.X_m .Аналогично постъпваме и при определянето на ординатата Y_m . Този метод покрай останалите си предимства не изисква