Забравена парола?
Начало на реферати

Изригването на вулканите


Вулкани


Изригванията на вулканите представляват разкъсване на земната кора и отварят път на огнена магма, газове и прах да излязат на земната повърхност.



В астеносферата температурата би налягането са много високи, а скалите са във вид на огнена топилка, наречена магма. Магмата извършва постоянни вертикални движения. Твърдите скали на литосферата спират издигането й нагоре. Когато енергията на издигащия се магмен поток е достатъчна, се образува магмено огнище – натрупване на магма, което оказва силен натиск върху околните скали. Напрежението в магменото огнище е огромно и магмата започва да разкъсва скалните пластове, проправяйки си път нагоре. Щом достигне до земната повърхност, тя се разлива и се освобождава от съдържащите се газове. Магмата, излязла на повърхността, се нарича лава. Тя може да изригне от вулканско гърло и да оформи вулкански конус, или от дълбока пукнатина да се излее настрани. Разлятата лава изстива бързо и образува пластове вулкански скали. С всяко изригване се формират нови и нови пластове.

Вулканите са разположени по най-слабите места на земната кора, главно по границите на литосферните плочи. Някои вулкани изригват в централните части на плочите, където има дълбоки разломи, оформили рифтови долини. В Източноафриканската рифтова долина (най-голямата в света) се намира редица от действащи и угаснали вулкани. Вулкани се образуват и над т.нар. горещи точки , които имат фиксирано магмено огнище, разположено дълбоко в мантията. Бавното движение на плочите над горещите точки води до образуване на вериги от вулкански острови.


ТИПОВЕ ВУЛКАНИ

Формата на вулканите и начинът им на изригване (ерупцията) зависят от състава и плътността на лавата. Рядката, бързотечаща лава по-лесно освобождава съдържащите се в нея газове. Изригването е по-слабо и лавата плавно се излива от вулканския отвор. Преди да изстине, тя се стича на голямо разстояние и образува тънък пласт вулкански скали. Така се оформят ниските щитовидни вулкани, например вулканите над горещи точки, наречени Хавайски тип.

Когато лавата е гъста, тя застива по-бързо и се стича на късо разстояние, образувайки високи вулкански конуси със стръмни склонове. Тази лава трудно се освобождава от газовете и колкото по-голямо е количеството им, толкова по-мощно е изригването. Този тип вулкани, наречени експлозивни, изхвърлят високо газове, пепел, нажежени късове (вулкански бомби), лава и скални парчета с различна големина. По-едрите парчета падат обратно на земната повърхност, но фините частици вулканска пепел се носят високо в атмосферата и остават в нея за месеци и години.

Много вулкани се намират под водата. Някои са резултат от движението на океанските плочи и изригват многократно, при което стават по-високи. Често върховете им се показват над водата и образуват острови. Веригите от вулкански островни дъги са много характерни за Тихия океан.

Вулканите се делят на угаснали, спящи и действащи според активността. На нашата планета има около 850 действащи вулкана, въпреки че годишно изригват по-малко от 30. Спящите вулкани могат да не изригнат в продължение на много години и внезапно да се активизират. След 600 години покой вулканът Пинатубо вув Филипините изригна мощно през 1991 г. и изхвърли пепел на височина над 1500 м. За угаснали се смятат онези вулкани, които според геоложките анализи няма вероятност да изригнат някога.

Изригването на вулканите facebook image
Публикувано от: Стефан Росенов Федерчев

Повярвай в себе си 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.