3. Изпълнителната власт в България- параметри на стабилност

1. Описание на проблема

В годините на преход, държавата у нас претърпя видима еволюция по отношение на институционалните си структури, ролята си и отношението между нея и гражданите. В новата реалност органите на изпълнителната власт трябваше да придобият нова легитимност. Приемането на Конституцията през 1991 година започна този процес. Преоформени бяха някои от функциите на съществуващите институции, създадени бяха нови, като институцията президент на Република България. Промените бяха подчинени изцяло на принципа държава в преход и изграждане на демократични правила за функциониране на модерната държава. Промените обаче се извършваха частично или спонтанно, адаптирайки се към изискванията на текущия момент.

Не се промени наследената структура на институциите обаче, запазиха се и старите инструменти за администриране. По тази причина се създаде известен хаос по отношение на правомощия и отговорности на отделни структури и длъжностни лица.

Цялостна административна реформа в изпълнителната власт, целеща да я направи способна да предизвиква и извършва промените, стана точка от дневния ред за първи път след изборите от 19 април 1997. Поставиха се следните цели: първо, да се преодолее неадекватността на институциите, като се повиши ефективността и ефикасността им. Идеята бе да се дефинират пределно ясно социалните роли, да се направи ясно разграничение кое влиза (или остава) в обсега на държавното управление и кое не. Втората насока бе свързана директно с проблема за корупцията. Надделя становището, че рестриктивните мерки няма да помогнат особено, ако не бъдат премахнати поводите администраторът да бъде корумпиран. Това означаваше, първо, да бъдат изработени ясни критерии за заздравяване на институциите.

Малко по-късно, при недвусмисленото заявяване от страна на държавата по повод членството в ЕС, продължаването на реформите в изпълнителната власт стана наложително, от гледна точка на изискванията на Съюза.