Елин Пелин

Изпусната дума

Доктор Харалампи, така го наричаха всички, както всяка вечер, игра до късно на

карти с вечната си компания, прибра се в два часа през нощта и спа до десет

сутринта.

Той се излежава дълго в кревата, стана бавно, облече сутришното си кадифено

палто, влезе в кабинета си и седна да прегледа вестниците, които слугинята му

оставяше все на едно и също място.

Доктор Харалампи беше отдавна надхвърлил петдесетте години и се приближаваше

към шестдесетата, макар, че не бързаше, както той обичаше да се изразява. В

последните десетина години неговият живот течеше по равна плоскост, ръководен

от установените привички, като на всеки стар ерген. От баща си наследи добро

състояние и особени грижи за живота нямаше. Имаше кабинет, имаше и надпис пред

вратата от кой до кой час приема, но клиенти нямаше и не се стараеше да има.

Медицинската наука вече не го интересуваше. Болните го отвращаваха и той

предпочиташе да не ги вижда. Затова и не стоеше много в къщи, а когато беше

там, поръчваше на слугинята да казва, че го няма.

Доктор Харалампи се грижеше много старателно за външността си. Носеше хубави

костюми, сменяваше ги често и имаше особена слабост към вратовръзките. Това

беше у него мания. В гардероба му стояха стотици вратовръзки, коя от коя

по-оригинална. Денят прекарваше малко в къщи, малко в клуба. Вечеряше в един и

същ ресторант, с една и съща компания, в която имаше и знаменитости. Те

хвърляха от своята слава светлина върху кръглата маса, на която се хранеха, и я

правеха популярна. След вечеря докторът отиваше в познати семейства, дето до

късно играеше на карти.

Живот равен, еднообразен, лишен от красота, от темп, но затова спокоен.

Още неразгърнал вестниците, влезе слугинята.

- Господин докторе, една жена иска да ви види.

- Каква жена? - повдигна глава докторът. - Защо не каза, че ме няма?

- Много настоява да ви види. От сутринта стои пред вратата.

- Добре, нека дойде - рече докторът незаинтересовано.