Добри Чинтулов

Изпроводяк на едного българина из Одеса

Ти тръгваш, друже наш любезний,

достигна тоз несносен час,

когато вече в път последний

ний слушаме тук твоят глас.

Фърчи, фърчи, о друже, с радост,

фърчи към родните страни;

развесели ти твойта младост

под милите нам планини.

Небесна радост там живее

покрай студената вода;

там вятърът кога повее,

в сърца разлива веселба.

Там родните ти мили братя

и твойте майка и баща,

да те приемат във обятя,

деня те чакат и нощя.

Но там във бащини обятя,

кога те радост огради,

смисли, че общите ни братя

във мрак живеят и мъгли.

И чакат те със нетърпене

небесний свят да ги огрей

и в тях да светне просвещене

и мракът тъмен да развей.

Ний ще те помним, дето ходим,

деня, нощя и всякой час;

а тебе всинца ти се молим

да не забравяш и ти нас.

Земни от нас о, друже верний,

на вечна дружба тоз залог

и в пътят ти, път най-надеждний,

да ти е всемогъщий бог.