ИЗОБЛИЧИТЕЛНАТА СИЛА И РЕВОЛЮЦИОННИЯТ ОПТИМИЗЪМ НА БОТЕВАТА ПУБЛИЦИСТИКА

Христо Ботев заема изключително място между българските възрожденски дейци от преди Освобождението. Рожба на една преломна епоха, той възпитава в себе си най-хубавите черти на бореца-революционер, титанична духовна сила, свободолюбие, дълбоки и силни чувства, готовност за саможертва.

Когато Ботев навлиза в обществено-политическия живот, вече се чувстват резултатите от дейността на Раковски, народът е подготвен за участие в революционната борба. Ето защо всичко, на което е способен, Ботев посвещава на великата цел национално и социално освобождение. Той е поет и публицист, и общественик, и революционер. Прозата му притежава не по-малка сила от поезията и за нас е изключително ценна, защото представлява пълно отражение на неговия мироглед, а той е най-високата точка, до която се достига през епохата на Възраждането.

Днес не бихме могли да разберем силата на Ботевото изобличение, ако не познаваме системата от възгледи за обществото и живота.

Наистина, в представите ни Ботев живее преди всичко като поет-революционер, но в действителност е създал много повече публицистични творби. Според академик Михаил Димитров, Ботев по професия е революционер-публицист" и това е наистина така. Как да си обясним този негов голям неотслабващ интерес към журналистиката?

На нея Ботев гледа като на средство за подготовка на народа за предстоящата революция. Мъчно бихме могли да си представим как едва двадесет и две годишен, при изключително трудни условия, Ботев успява да застане начело на културния и обществен живот. Но епохата, напрегната и драматична, се нуждае от титанични личности и ги създава. Ботев активно сътрудничи на Каравеловите вестници Свобода" и Независимост" и сам издава последователно Дума на българските емигранти", Знаме", Нова България", които превръща в орган на най-революционната част от българската емиграция. В тях Ботев проявява изключителен талант, необикновено зряла, дълбока мисъл, рядка наблюдателност, политически нюх и не на последно място богата ерудиция. Задачите, които поставя в своите вестници, определят и характера на фейлетоните и статиите му. Във вестник Знаме", бр. I от 8 декември 1874 г., Ботев направо сочи: Нашият нещастен български народ няма камара, няма трибуна, откъдето да изкаже своята воля, своите надежди и своите теглила. Единственото негово средство в това отношение се явява неговата журналистика." Още в Наместо програма", уводната статия на в. Дума на българските емигранти", Ботев изяснява какъв трябва да бъде вестникът, от който се нуждае нашият народ. Този вестник трябва да показва враговете на народа, да разобличава тяхната демагогия и да му оказва помощ в неговата вековна борба за свобода, да му вдъхва вяра в бъдещето.

И величието на Ботев е именно в това, че в една напрегната обстановка може да разбере настоящето, да вникне в неговата същност и заедно с това да прозре в бъдещето и да посочи пътя, който всеки патриот трябва да следва.

Изтъкнахме, че задачата, която си поставя Ботев със своите вестници, определя и характерните особености на създадените от него публицистични творби.

По силата на чувството, по изобличителния патос, по образно-емоционалния език художествената му проза се доближава до