Изобличаването на нравствена политическа поквара в обществото във фейлетоните на

Алеко Константинов

Най-голямата сила на Алеко Константинов е в чистотата на творческата му съвест. В морето от ужасяваща бездуховност писателят остава един от самотните острови на висока нравственост и човеколюбие. Няма сила , която може да отклони самотния рицар на честта от поетия труден житейски и творчески път. Всеки текст, написан от Щастливеца, се превръща в сигурен централен ориентир по несретните национални пътища, заличени от подлости, кариеризъм, политически боричкания, корупция и всякакви злоупотреби със словото и властта. На всички възлови места в държавата се е настанила войнстваща некомпетентност с нисък морал и страсти . Вирусът на Ориента, в съслужие с потисканата през робството страст към капитала на Запада, са поразили българската среда и са разградили българските добродетели до зловещите им противоположности. Байганьовщината постепенно придобива очертанията на националното бедствие. Като по правило нейни са парите и властта, а високата нравственост и духовност са удостоени с място в периферните зони на общността. Българската социална организация достига до състояние, в което с отчайваща уместност звучат култовите Ботеви стихове от Борба:

Свестните у нас считат за луди,

глупецът редом всеки почита.

Изпитанията за националната ни съдба продължават. Един век след Алековото време историята ни изправя пред същите предизвикателства, за да потърсим думите на мъдреца Радичков, че човекът е чернова на човека, върху която трябва да се работи с векове. Като личност и творец Алеко Константинов се изгражда във време, което бележи прехода от Възраждането към следосвобожденската епоха. Закономерни са очакванията при прогресивната промяна , настъпила в българския национален живот, и за промяна в мисловно-поведенческите прояви на обществото, свалило от раменете си веригите на робството. Но в национален контекст духовното преображение, очаквано в резултат на свободата, не се осъществява. Тъкмо обратното стойности , характеризиращи нравствения растеж, хуманността на един народ, се изкривяват и се свеждат до прагматичното си значение. Тяхното принизяване и цинично възползване от него определят най точно духовния облик на новото време, чиито неизбежен свидетел е Алеко. Възмущението,