Тема 18

Изоблечителният и революционният патос в поемата Септември от Гео Милев

Най-изтъктатият поет-гражданин и патриот, увековечил дните на Септемврийското въстание е Гео Милев. Фашистката реакция срещу този справедлив бунт той заклейми с печата на позора.

Само четири месеца след погрома, възмутеният поет обрисува вярно и реалистично положението в страната:

Над родината премина ураган, какъвто не помним

нито ний, нито бащите ни. Потрепераха и най-дъл

боките дебри на Балкана, и най-глухите долове на

нашите планини. Братска кръв пръсна по треви и

по шубраци,...

А една година от това паметно въстание, той създава най-силната и вълнуваща творба в цялата септемврийска литература поемата Септември, чието написване му отне живота. В нея поетът възпява величието на борбата на народа, саможертвата му в името на най-светлия идеал свободата и заклеймява на позорния стълб цялата буржоазно-фашистка система.

Още в първите стихове чрез метафорична картина на нощта която из мъртва утроба ражда вековната злоба на роба, са показани социалните причини за въстанието вековната експлоатация и фашисткия терор. С патриотичен възторг поетът подчертава всенародния характер на борбата срещу насилието и мракобесието на фашизма. От всички кътчета на родината изстрадалите хора от народа се вдигат и се превръщат в борци за човешко щастие. Това е изтерзаният до смърт, схиляди ножа прободен народ, който се впуска в борбата, озарен от своя пурпурен гняв величав. Диви, гневни, бесни, те въстават из мрака тревожен на своя живот, за да напишат със собствената си кръв прекрасната дума свободен. Най-учудващото е, че въстаналият народ се бори почти с голи ръце срещу добре въоръжената армия и полиция на своите угнетители и тирани:

на гърба с парцаливи торби,

в ръце не с бляскави шпаги

а с просто тояги...

Сполучливо е сравнението на борците със слънчогледи, устремили очи към слънцето символ на правдата и свободата.

В тази свещена борба рамо до рамо воюват работниците с чук в ръката и селяните със сърп сред полята. С всеки стих расте възторгът на поета от подвига на народа, а динамиката и напрежението се усилват. Делото на народа той определя като свещено, защото е дело на грубите черни ръце, защото участва целия народ, заприличал в своя справедлив гняв на отприщена стихия. В пламенно лирическо отстъпление Гео Милев предава възхищението си, независимо от крайния неуспех:

Септември! Септември!

О, месец на кръв,

На подем и погром!

Поетичното изображение тук е подкрепено с добре подбрана антитеза, а това е традиция, установена още при Ботев и Вазов в революционната им поезия.

Главен герой в поемата е народът като цяло, но това не пречи на автора да открои сред масите и единствения си индивидуален герой титаничният и легендарен поп Андрей. Дълбоко разочерован от своя бог, той застава на челни позиции във въстанието и последната граната от своя топ той изпраща в божия храм, където до вчера е служел, без да погледне към небето, което за него е празно, щом всевишният остава равнодушен към кървавата драма на неговия народ. Има нещо внушително и грандиозно във фигурата на поп Андрей, застанал спокоен и твърд като гранит пред палачите, отправил поглед в балкана далеко, сякаш в градущето. Този герой е въплатил в себе си мъжеството на Левски, идеалите на Ботев и наследил мъжеството на своите героични деди.