Протокол No 7 Специалност КTТ

Студент: Едвин Живков Желев No 13021273 75гр

Задача: Измервания с дифракционна решетка

Подпис на асистента:

1. С
   хема на опитната постановка

2. Теоретична част

Дифракцията на светлината е явление, при което светлинните лъчи в хомогенна среда се отклоняват от праволинейното си разпространение, или те проникват в областта не геометричната сянка. Дифракционната решетка е система от успоредни и на ендакви разстояния помежду си процепи. Съвременните дифракционни решетки могат да имат до 1700 процепа на 1мм. С помощта на тази решетка могат да се получат спектри на светлината и да се определи с голяма точност дължината на светлинните вълни.

Нека разгледаме една прозрачна дифркационна решетка където B е ширината на процепа, а с a е означена непрозрачната част на решетката. Събирателната леща Л събира лъчите на екрана Е. Основните параметри на дифракционната решетка са: константа на решетката d, която е равна на: d=a+b и броя на процепите и N. Между d и N същетсвува връзката N=1/d. Ако успореден сноп светлинни лъчи падат перпендикулярна на дифракционната решетка в точката P се събират лъчите, които са перпендикулярни на решектата и обуславят централния максимум. В точките P и P ще се събират светлините лъчи отклонили се на ъгъл и в двете посоки по отношение на началната посока. Разликата в оптичните им ходове =CD е:

=(a+b)sin=dsin. При условие, че разликата в оптичните ходове е равна на четно число полувълни т.е. dsin=2k/2 на екрана се наблюдава дифракционен максимум. Ако разликата в оптичните ходове е равна на нечетно число полувълни, а именно: dsin=(2k+1)/2 на екрана ще се наблюдават дифракционни минимуми. Константата k се нарича порядък на дифракционния максимум или минимум. Знакът че максимуми и минимуми ще имаме от двете страни на централния максимум.