Измерване при проучванията чрез допитване. Същност и видове измервателни скали.

Измерването е представителен процес на преобразуване на качествените характеристики в количествени. На всяка една характеристика се дава числово значение в определената скала или мащаб.

Първият етап в процеса на измерване е работата с измервателните основни понятия. Необходимо е да се постигне пълнота на информацията относно измерващите понятия. За да се постигне тя трябва да се изготви предварителен образ на обекта на изследване, да се определи ключовата стратегия, тези двете да се декомпозират чрез т.нар. операционализация на понятията и фиксиране на емпиричните индикатори. Операционализацията на понятията се състои в отчитането на всички аспекти и идентифициране на атрибутите, въздействащи при неговата оценка.

Емпиричните индикатори, до които се стига в края на творческия процес на декомпозиране на понятията, трябва да бъдат измерени. За целта трябва да се определят степените на индикаторите. Този процес е свързан с избора на най-подходящата скала за измерване. Скалите могат да се обособят в четири вида: номинални; ординатни; интервални; пропорционални.

Изброените скали за измерване определят характера на информацията, с която ще разполага изследващия при проучването. От друга страна, изборът на скала за измерване се определя от характера на отношенията между променливите и от целите на изследването. Важно е да се отчетат признаците, които ще се изследват. Важно е да се знае, че типът скала определя вида на статистическия анализ.

1. Номинална скала най-лесната скала и е предназначена за описване на определена променлива. Използва се при неметрични променливи или при словесно описание на даден признак. Числата играят ролята на кодове за отделната разновидност на характеристиката, за идентифициране и др. Няма степенуване;

2. Ординатна скала използва се не само за идентифициране на признак, но и за степенуване, подреждане на признаците. При нея се отчита степента на различие на даден признак;

3. Интервална скала тя е още по-силна скала. При нея отново се отчита градацията в отделните граници. Обикновено скалата има равномерен характер. Тя е най-подходяща при лесно количествено измерими променливи като доход, възраст, цени;

4. Пропорционална скала това е единствената, която има нулева точка, поради което може да се осъществи количествено отношение на получения резултат. Това позволява пропорционалност при обобщението.

По-съвършени скали от по-висш ранг, като пропорционалната, могат да се преобразуват в скали от по-нисш ранг, но обратния процес е невъзможен;

5. Рейтингова скала често се използва при потребителските изследвания. Удачна е за измерването на предпочитанията и удовлетвореността. При нея изследваното лице трябва да подреди списък от обекти, по определен критерий или да декларира своето отношение към определена характеристика на изследвания обект;

6. Скала на семантичния диференциал една от най-често използваните скали за изследване на нагласи. Особено полезна е при изследването на корпоративен имидж, имидж на търговски марки или продукти. Семантичният диференциал представлява изброяването на двойки антоними като оценката се движи между тези крайни позиции обикновено седем степени;