УПРАЖНЕНИЕ 20. ИЗМЕРВАНЕ НА МЪРТВОТО ВРЕМЕ НА БРОЯЧ И СВЪРЗАНАТА С НЕГО БРОЯЧНА АПАРАТУРА

Цел на упражнението е запознаване с два метода за опитно определяне на мъртвото време на радиометрична апаратура.

Теоретични бележки

Дефинициите на мъртво време са дадени в Допълнение 3.

Мъртвото време (на система с постоянно мъртво време) може да се определи по метода на двата препарата. Ако приемем, че за 1 s реално време са регистрирани I импулса и постоянното мъртво време е s/импулс, очевидно апаратурата е била работоспособна (1 I) s и следователно върху нея са попаднали I₀ = I/(1 I) частици , разбира се, като се приеме, че всяка частица се регистрира с ефективност 100 %.

Когато върху детектора падат частици от два източника I₀₁ и I₀₂, поради мъртвото време той ще регистрира съответно

(.46) I₁ = I₀₁(1 I₁) и I₂ = I₀₂(1 I₂) .

импулса. Ако поставим едновременно и двата източника на същото разстояние и при други еднакви условия, върху детектора ще попаднат

(.47) I₀₁₂ = I₀₁ + I₀₂

частици, от които ще бъдат регистрирани

(.48) I₁₂ = I₀₁₂(1 I₁₂)

импулса. Така получаваме система от четири уравнения за неизвестните I₀₁, I₀₂, I₀₁₂ и . Нейното решаване спрямо води до квадратно уравнение, чийто корен с физичен смисъл е

(.49)

Ако I₁, I₂, I₁₂ << 1/, може да се използва приближението

(.50) ,