Елин Пелин

Изкушение

- Опита ли го, Тодоре?

- Опитах го, опитах го, отче!

- Е?

- Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Само

една капчица ла вкусиш, и ще се оближеш като коте на припек. И баба попадия

така казва...

- Хм... зер и тя го опита, Тодоре?

- Не отрече, като я поканих, но вкуси съвсем малко, така е, с върха на езика.

- Е, де!

- Няма що да се лъжем!

- 3нам, знам, тя е благоразумна, Тодоре, но има обичай, знаеш, да посръбнува...

Та ти го намираш за добро, а?

- И добро си е, отче,

Дядо поп преглътна.

Тоя разговор ставаше в черквата пред взора на две-три набожни бабички и при

самия клир, дето от десет години насам се подвизаваше бае Тодор Клисаря с

надежда да замени някога добрия, но побелял и извехтял вече свещеник.

- М-мм.. м-мм... Христу богу пре-да-дийм! - възгласи дядо поп.

- Те- бе гос-по-ди-ии! - отговори клисарят.

- А като колко има в шишето, Тодоре, тъй... намеришки?... Мм... м-мм-м...

Господу помолимся-я-я!

- Гос-по-ди, по-ми-луууй!... Слаба работа, отче, колкото да си оплакне човек

устата. Нещо кило и половина може да има.

- Тю, да му се не знае, та не можа ли да се намери повече!

Свещеникът замислено поглади брадата си и се наклони към клисаря.

- Хм-м, та под престола ли е, каеш, Тодоре, еем...и сина и святяго духааа-а...

- Там, там, отче... Ааамин - отговори бае Тодор на влезлия в олтара свещеник и

кротко зачете канона със своя тихичък и медоречив гласец.