ИЗКОННОТО В НАЦИОНАЛНИЯ ЖИВОТ И ТРАЙНОТО В БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР И ДУШЕВНОСТ СПОРЕД РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН

Дълбоко свързан с народа, наследил демократичните и хуманистични традиции в нашия културен живот, Елин Пелин пренася през цялото си творчество своята. голяма любов към обикновените селски хора, носители на високи нравствени добродетели.

Писателят е най-проникновеният познавач и изобразител на българското село разказите му са с широк жизнен обхват и с рядко богатство от образи и картини. В тях социалните и нравствените проблеми са потърсени в живота, в непосредственото съприкосновение с действителността. Писателят търси в битово-житейското необикновеното, съкровено-човешко и социално-значимото. Разкрива го чрез героя си суров и измъчен човек който се бори с немилостивата земя, със злата съдба, с държавата. Той е, вътрешно независим, умен, емоционален и изживява по свой начин мъката,
радостта. Познава любовта в различните й проявления щастие, мъка, героизъм, отмъщение, красота, грях. Умее да създава в мечтите си свят на красота и щастие, да се пренася в него и така да се откъсне за миг от житейските несгоди и да им отстоява.

Елин Пелин се утвърждава като писател през 90-те години, когато ценностният критерии налага нов тип герой. Пропадането на дребните стопани, бездушието и грабителската природа на селските чорбаджии, невежеството на духовенството, природните бедствия дават облика на българско село през този период. То не е представено в оная идилична светлина която откриваме в творчеството на Тодор Влайков. При Елин Пелин селото е свят на сурова и груба, но правдива социално-битова реалност. В този свят трудът е най-типичната черта у селянина и с него започва изграждането на българския национален характер.

Писателят познава селския бит, селските мъки и радости доброто и злото, щастието и мизерията. Трудът е смисъл на живота, без него е невъзможно съществуването, но той е едновременно копнеж и страдание, радост и болка. Тази действителност в отношението към труда, Елин Пелин разкрива като резултат на неговата социална обусловеност. Най-често писателят рисува жертвеността на селския труд свързан със страдания от съпътстващите го социални бедствия, защото като главен герой селянинът е дребен стопанин - бедняк и ратай. Животът му е изпълнен с трагизъм и отчаяние. Чувства се унижен, защото е безсилен. Дори и когато се бунтува е осъден на поражение и губи битката с господаря на живота държавата. Ежедневието му е мъчително, тягостно и тъжно, защото грижите му са как да запази дома и земята си, а целта как да осигури семейството си.

Трайните битови белези на социалната му принадлежност са угарите, нивите, полето. Чрез тях авторът внушава горчивата истина за вечна борба с природните сили, с враждебността на света. Руши се патриархалната социална система и пропадат създадените от нея нравствени ценности. При Елин Пелин говорим за реално приземяване. В такъв смисъл земята е основен художествен образ в разказите му. В борбата за хляба има и болка, и борба и надежда.