Изключителното в човешките характери според разказа През чумавото от Старопланински легенди на Йовков

В разказите от сборника Старопланински легенди Йовков представя силни характери,ярки и запомнящи с личности.Изградени по античен модел-те са млади ,красиви ,смели и достойни хора.

В разказа През чумавото Йовков изгражда два изключителни човешки характера.Представя две личности готови да се жертват в името на селото.Те са хората ,които могат и жертват най-важното ,за да запазят селото живо.Те показват на селяните че живота трябва да с живее до край и пълноценно.

В разказа :През чумавото,както и във всички разкази от Старопланински легенди се разказва за изключителни човешки характери.Времето ,в което се развива действието е време на чума.Умират хора и никой не може да им помогне.На фона на този ужас се появяват Хаджи Драган и дъщеря му Тиха.Те със своята мъдрост и доброта се спускат в обречена игра.Игра ,в която да разтърсят селяните ,да им обяснят ,че чумата все още я няма ,живота е пред тях и те са длъжни да го живеят.Даден от Бога никой смъртен няма право да се отказва от възможността да живее.Човек не бива да се плаши от наближаващото зло , а да се мобилизира и да живее пълноценно оставащите му дни на тази земя.

Хаджи Драган- мъдър и богат човек е този,който селото избрало за свой спасител.Той е наясно с надвисналата опасност ,но знае че няма друг по-подходящ от него ,който да вдъхне смелост на селяните.Пред старците,които идват да молят за помощ, Хаджи Драган с насмешка споменава чумата и тази негова дързост ги окриля.Със същата лекота той отхвърля и надвисналата опасност от глад.Хамбарите му са пълни с жито и той е готов да го даде ,за да се избави селото от безхлебие.Този дар няма да е безвъзмезден , всеки ще си плати ,но лекотата ,с която го съобщава на старците ги кара да забравят неволите си.Убедеността на Хаджи Драган в избавлението и недосегаемостта ги завладява ,а чрез тях и цялото село.Привидно живота се възвръща.Когато се разнася и мълвата за сватбата на Тиха ,хората напълно забравят за чумата и започват да вярват ,че тя ще ги подмине и няма да дадат жертви.С тези две обещания Хаджи Драган жертва най-важното в живота си-житото и Тиха.Готов е да изпразни хамбарите си ,за да нахрани селяните , въпреки че осъзнава възможността никога да не си получи парите.Но той не спира само до тук.Решава да ожени и дъщеря си.Най-скъпото и свидно в живота му ще бъде средството , чрез което духът на селото ще възкръстне. Вдигайки сватба Хаджи Драган напълно разсейва страха обхванал хората и ги връща към живота.Няколко пъти по време на тържеството му се налага да ги разтърсва отново и отново.Той няма право да се откаже от започнатото.Тази игра има смисъл докато все още я няма чумата,докато страхът н е завладял напълно човешките души.Появата на орлите над куриите слисва хората.Всеки знае, че орлите отиват там където има мърша , а в това време чумата и мършата са неразривно свързани.Хората предусещат ,че смъртта е близо.Оптимизмът на Хаджи Драган е по силен от страха и той успява да ги върне към веселието и безгрижието,поне привидно..Селяните се надяват чумата да ги подмине,но вътре в себе си знаят ,че това няма да се случи.

Тиха-дъщерята на спасителя на селото.Млада и все пак достатъчно зряла ,за да осъзнае опасността и грандиозността на планът на баща си.Тя е готова да пожертва собственото си щастие в името на селото.Тиха се отказва от голямата си любов в стремежът си да запази вярата в избавлението.В целият разказ само на едно място тя проявява слабостта и страха си и плаче,но когато е сама.Сред хората Тиха е весла ,щастлива,живот лъха от всяко нейно движение.В разцвета на силите си тя се обрича на вечно нещастие ,женейки се за човек , когото н обича.Изключителна героиня готова да се отрече от истинския живот ,за да помогне на съселяните си.