Изкачването по стълбата, която води към моралното дъно

(есе)

Животът и успехът в него изискват жертви. Всеки човек е длъжен да пренебрегне някои от принципите си, за да успее. Но всеки трябва да има своите граници. Когато отречеш всичко, в което си вярвал, и за което си се борил, загубваш себе си. Знаейки кой си и борейки се за това, в което вярваш, ти можеш да превъзмогнеш пренебрегването и отхвърлянето, и можеш да продължиш да се бориш, защото силната личност и душевният мир ти дават силата да преживееш трудностите на живота и да не се поддадеш на неща, които ще те победят и унищожат. Изградената ценноста система прави човека красив пред себе си и пред околните.

Вярата дава надежда. Вярата в себе си, в доброто и в Бог. Религиозната вяра дава на хората надеждата, че когато правиш добро, ще ти бъде отвърнато с такова. Десетте божи заповеди помагат на човек да вярва, че този, който е откраднал от него или е отнел живота на негов близък, ще бъде наказан. Има ли значение дали Бог съществува, когато Библията дава сила и вяра в доброто на хората ? В романа "Престъпление и наказание" главният герой, Родион успява да намери утеха от греха, който е извършил, във вярата. Тя му помага да повярва, че всеки човек може да греши, но е важно дали на време осъзнаваш кога си сгрешил и дали си се разкаял за греховете си.

Слабият характер и липсата на ценностна система превръщат човека в отрепка. Липсата на воля може да доведе до пагобен край. В днешно време, пороците убиват много хора, защото им липсва волята и желанието за борба с тях. Хората, които не вярват в себе си и възможността да се справят с жестокостта на живота, стават жертва на него. Вярвам, че смъртта е единственото нещо, което не е под твои контрол и от което не можеш да се спасиш. В останалите случаи, изход винаги има хората са способни да подават ръка, да обичат и да вършат добро.

Преди време прочетох една книга, изградена от кратки поучителни разкази, които се използват като психотерапия. Един от разказите гласеше:

Имало едно време един цар, който бил много богат, но и много нещастен. Всяка сутрин, един слуга му носел закуската в леглото. Той винаги влизал при царя усмихнат, тананикайки си някаква мелодия. Един ден царят го запитал:

• Добре, кажи ми, каква е тайната на твоето щастие ?

• Нямам тайна, господарю. Служа на такъв прекрасен човек като вас, имам жена и две деца, успявам да ги нахраня и живеем добре.

• Кажи и каква е тайната ти, иначе ще нареда да ти отсекът главата! царят се ядосал. Той виждал, че слугата му носи стари дрехи, знаел, че му плащат малко и едва-едва успява да нахрани семейсвото.

• Господарю, наистина искам да ви зарадвам, но тайна няма.

• Махни се оттук, преди да съм се ядосал!

Царят дълго мислил и скоро повикал един от мъдреците си. Той му разказъл за случилото си, а мъдрецът казал, че знае защо слугата е толкова щастлив и може да го направи нещастен. Царят бил готов на всичко да узнае, независимо че мъдрецът го предупредител, че ще загуби най-верният си слуга.

Вечерта царят и мъдрецът се срещнали и отишли до къщата на слугата. Както му било заръчано, царят носел със себе си 99 златни монети в една кесия. Мъдрецът взел кесията, поставил на нея бележка, която гласяла Ти си добър човек. Тези пари са за теб. Използвай ги както пожелаеш, но не казвай никому как си ги получил, оставил кесията на дръжката на врата, почукал и се скрил. Слугата отворил, видял кесията и разбрал какво има в нея. Той бързо затворил вратата и я заключил. Изсипал монетите на масата и започнал да им се радва и да ги брои. Царят и мъдрецът стояли на