ТЪРСЕНЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИ В ПЛАНИНАТА

За изчезнали се считат хора, които в противоречие с техните обявени намерения, не са се явили на своето обичайно място за живот и тяхното местонахождение не е известно.

Изчезване, свързано с пребиваване в планински условия, може да бъде причинено от: загубване временно или трайно; невъзможност за придвижване непреодолим терен, изтощение, травма, смърт; психични отклонения вродени или медикаментозни; криминални прояви и др. Споменатите причини винаги се проявяват на фона на затруднена или отсъстваща възможност за комуникация. Загубванията в планината най-често завършват благополучно, даже и без чужда намеса. Самият факт загубване е обезпокоителен, но не е силно кризисен. Остротата на проблема идва от това, че спецификата на планинските условия води до комплексна проява на причините за изчезването на човек, а незащитения престой в тези условия застрашава здравето и живота му.

Данните събрани от ПСС при БЧК показват, че през последните 15 години, акцийте за търсене на изчезнали са 40% от всички спасителни акций в страната. При това статистиката не отразява случаите при които са започвали действия, но по някаква причина са преустановени. Освен това, и други акции често са съпътствани от действия за търсене на пострадалите.

Актуалността и спецификата на акциите за търсене, дълги години привличат вниманието на планинските спасители и все по-ясно очертават необходимостта от систематизиране на набрания опит. Международната организация на Планинските спасителни служби ИКАР, също определи тази тема като основна за 2005 година.

Тревожното за обществото ни Изчезване на човек или група хора, се легитимира с обявяването му, т.н. подаване на сигнал в ангажираните с този проблем структури: Полиция, ПСС при БЧК, Гражданска защита и др. Обикновенно, сигналът постъпва от близки на изчезналите, обезпокоени от тяхното незавръщане. Почти винаги, те нямат точна информация за планинското начинание на своя роднина или приятел. Случва се даже да предполагат, че е тръгнал някъде в планините. В други случаи, спътници на изчезналия отчитат отделянето му от групата и след изчакване в крайния пункт на маршрута съобщават за случилото се. Загубват се и групи от хора, при което някой от тях попада в населено място, но тъй като е дезориентиран не може да укаже точното местонахождение на останалите.

Все по-често се случва, сигнала да подадат самите загубили се, чрез техния мобилен телефон.

Те също не могат да посочат точното си местонахождение, но в подадената от тях информация има повече верни неща. За съжаление, батериите на телефоните бързо се изтощават и така необходимата връзка се преустановява.

Полученият в Планинската спасителна служба сигнал за изчезнали е основание за преценка на информацията и вземане на решение за провеждане на Акция за търсене. Тези акции са характерни с оскъдната и неточна начална информация, с ангажирането на много хора, както и с обичайната си голяма продължителност. Освен това, като неписано правило, съобщението за една аварийна ситуация идва успоредно с влошаване на атмосферните условия.

Организираното им провеждане преминава през няколко фази:

1. ПРЕДВАРИТЕЛНА ГОТОВНОСТ НА ОТРЯДА включваща:

- Подходящо квалифицирани личности за ръководство на такива акции;

- Подготовка на членовете на отряда, насочена към познаване географията на района;

- Обявяване на местата, в които да се получи сигнала за помощ: дежурните в ПСС,Общината, Полицията или Болницата, както и организиране на вероятните пътища за препредаването му;

- Схеми за аварийно събиране на спасителите;

- Наличие на топографски карти, бусоли, ракети, бинокли, средства за комуникация, GPS-и и др.;

- Уточнен път за осигуряване на транспорт и информация за състоянието на пътищата;

- Контакти с ведомства, от които би било потърсено съдействие.