| Айзък Азимов

| Избирателно право

Изглежда само десетгодишната Линда от цялото семейство се радваше, че вече е будна.

Норман Мюлер я чуваше през нездравия си унес въпреки приспивателното, което бе взел. (Най-после успя да заспи преди един час, но дори и тогава сънят му донесе по-скоро мъчение, отколкото почивка.)

Детето се приближи до леглото на баща си и го разтърси:

Тате, тате, събуди се. Събуди се!

Добре, Линда потисна той въздишката си.

Но, тате, наоколо е пълно с полицаи, повече са от всеки друг път! Полицейски коли и всичко останало!

Норман Мюлер отстъпи пред настоятелния й опит да го събуди и се изправи замаян на лакти. Денят започваше. Едва-едва зазоряваше и си личеше зачатъкът на някаква ужасна сивота, която бе също толкова ужасяващо сива, колкото му беше и на душата. Чуваше жена си Сара да влачи крака из кухнята, приготвяйки задължителната закуска. Тъстът му Матю прочистваше усърдно гърлото си в банята. Без съмнение агент Хандли бе готов и го очакваше.

Това беше ДЕНЯТ.

Денят на изборите!

Като за начало всичко бе така, както всяка друга година. Може би малко по-зле, защото през тази имаше избори за президент, но ако става дума за това, и сегашната не беше по-лоша от всички останали години, през които се провеждаха избори за президент.

Политиците говореха за guh-reat електорат и за огромния електронен мозък, който го обслужваше. Пресата анализираше ситуацията с индустриални компютри (нюйоркският Таймс и Поуст-Диспатч си имаха свои компютри) и страниците й бяха претрупани с леки намеци за предстоящето. Коментаторите и водещите на рубриките посочваха решаващия щат и област в пълно противоречие един с друг.

Първият белег, че тази година няма да е като всяка друга, бяха думите на Сара Мюлер, отправени към нейния съпруг вечерта на четвърти октомври (до изборите оставаше точно един месец):

Кантуел Джонсън казва, че тази година щатът е Индиана. Той е четвъртият, от когото го чувам. Само си помисли, този път е нашият щат.

Матю Хортенуейлър показа пламналото си лице иззад вестника, втренчи суров поглед в дъщеря си и изръмжа:

На тези им се плаща, за да дрънкат лъжи. Не ги слушай.

Четирима са, татко каза Сара кротко. Всички те определят Индиана.

Индиана e ключов щат, Матю намеси се и Норман също така кротко, заради закона на Хоукинс-Смит и онази бъркотия в Индианаполис. Той

Матю изкриви в застрашителна гримаса старото си лице и изрече рязко:

Но никой не казва Блумингтън или областта Монро, нали?

Е Норман не понечи да продължи разговора. Линда, чието лице с малка изострена брадичка се въртеше по посока на всеки един от говорещите, запита с писклив глас:

Ти ще гласуваш ли тази година, тате? Норман се усмихна ласкаво и отговори:

Не мисля, че ще го направя, скъпа.

Всичко това ставаше в обстановка на непрекъснато нарастващо вълнение, през месец октомври, в годината на президентските избори, когато Сара живееше спокойно в мечтания за своите близки.

Макар че това би било чудесно гласът й бе изпълнен с копнеж.

Ако гласувам ли?

Норман Мюлер имаше малки руси мустачки, които го правеха преди време доста привлекателен в младите очи на Сара, но когато те започнаха постепенно да посизяват, той просто загуби своя чар. Челото му се набразди с дълбоки бръчки, породени от нерешителния характер, а и, общо взето, Норман никога не бе