Иван Вазов

Избавление - Черна гора

I

Земя черногорска,

уважавам те,

земя бедна, горска,

земя туркоборска,

поздравлявам те!

Поздравлявам твойте

голи висоти,

горите, усойте

и във тях геройте,

що ги раждаш ти.

Бедна си, безродна,

скръбна си на глед,

дива, непроходна -

ала си свободна

земя в този свет.

Във тебе не блеят

безбройни стада,

рози не виреят,

гроздове не зреят

по твойте бърда.

Златната коприна,

в теб не става тя,

кат мойта родина

ти не си градина,

пълна със цветя.

Нищо не те кити!

Тук само цъфтят

лаври по скалите,

колкото момите

венци да сплетат!

II

Градове богати

ти ги не владейш,

с монументи злати,

с мраморни палати

ти не се гордейш.

Но всяк връх, усоя

и всяка скала

показуват броя

на толкова боя

и славни дела.

Теб те не смръсява

ни тиран, ни роб.

Врагът в теб не влява,

влезне ли - тогава

ти му ставаш гроб.

Турчина трепери

от ужас, позор,

колчем с теб се мери.

И вечно се пери

снежний Дормитор!1