ПРЕДГОВОР

Според стареца Паисий човекът постъпва по два начина: като пчелата или като мухата.

Ако пчелата попадне в една отдавна непочиствана стая, пълна с непотребни вещи и боклук, ще лети дълго и сред всички нечистотии ще намери парченце захар или нещо сладко и ще кацне върху него.

А когато мухата лети над ухаеща поляна, осеяна с цветя, между многото цветя ще намери купчинка боклук и ще кацне точно там.

Старецът ни съветва да постъпваме като пчелите, да търсим доброто и позитивното и да спираме ума си върху него.

Ако решим да описваме неуредиците в един манастирски двор колко са олющени стените, колко са избледнели надписите на табелките, колко е съборена оградата и стъпкана тревата, колко неприятно е поведението на манастирските котки и кучета, бихме могли да изпишем много страници, изпълнени с мрачна безнадеждност, достойна за книгите на Камю, от които душата би помръкнала и посърнала.

Но нека да прелетим над всичко това и да потърсим сладките и благоуханни островчета на доброто, чистото и святото, островчета на благодатни свидетелства и дарове.

Те са толкова много, че ако решим да открием всичките, да ги съберем и опишем, не би ни стигнал цял живот.

Затова нека по-скоро да се заловим за работа. Много труд ни чака, а времето е малко.

От братството на манастира

Свети Силуан Атонски
За любовта

Любовта не зависи от времето, но винаги има сила. Някои вярват, че Господ е страдал за хората от любов, но понеже не намират в себе си такава любов, смятат, че това е било някога много отдавна.

Но когато душата познае Божията любов чрез Светия Дух, тогава чувства ясно, че Господ ни е Отец, най-родният, най-близкият, най-добрият, и няма по-голямо щастие от това да обичаш Бога с целия си ум и сърце, от цялата си душа, както е заповядал Господ, а ближния както себе си.

И когато тази любов е в душата, всичко я радва, а когато я няма, човекът не намира покой и се смущава, и обвинява другите, че уж са го

обидили, не разбира, че сам той е виновен изгубил е любовта към Бога и е осъдил или възненавидял брата си.

От любовта към ближния идва благодат и от нея се съхранява. Но ако не обичаме ближния си, и Божията благодат не идва в душата.

Ако хората спазваха Христовите заповеди, на земята би било рай, и всички биха имали всичко необходимо в достатъчно количество с малко труд, а Божият Дух би живял в душите на хората, защото Сам Той търси човешката душа и иска да живее там, и ако не се вселява в нея, то е заради гордостта на ума ни.

***

Напоследък хората станаха горди и се спасяват само чрез скърби и покаяние, много рядко някой достига до любовта.

Антоний Велики казва: Вече не се боя от Бога, но Го обичам. Така е казал, защото в душата му е имало голяма благодат от Светия Дух, Който свидетелства за тази любов, и тогава душата не може да каже иначе. Но този, който няма велика благодат, светите отци учат на покаяние; а покаянието не е далече от любовта, която идва според мярката на простотата и смирението на духа.

Ако някой мисли за брата си добро, че Господ го обича, и особено ако мислиш, че в душата му живее Светия Дух, то ти си близо до Божията любов.

Някой ще каже той разсъждава все за Божията любов. Но за какво друго да разсъждаваме, ако не за Бога. Нали Той ни е създал за това да живеем вечно с Него и да видим славата Му. Кой каквото обича, за това и иска да говори; а след това се създава навик: като привикнеш да мислиш за Бога, винаги ще Го носиш в душата си, ако свикнеш да мислиш за земното, то и умът ти ще бъде все в него. Ако привикнеш да мислиш за Господните страдания, ще свикнеш да мислиш и за вечния огън, и ще усвоиш това в душата си.

В доброто помага Бог, а в лошото врагът, но това зависи и от волята ни; трябва да се принуждаваме към доброто, но умерено, според силите си и да знаем мярката си. Трябва да изучим душата си и полезното за нея; за един е по-полезно да се моли, за друг да чете или пише. И да се чете е полезно, но по-добре е да се молиш съсредоточено, а още по-ценно е плачът: на когото каквото даде Господ.

Когато станем от постелята, трябва първо да благодарим на Господа, после да се каем и да се молим до насита, а после чети, за да отдъхне умът, а след това отново се моли и работи. Благодатта идва от всяко добро, но най-много от любовта към своя ближен.

Веднъж на Пасха се връщах от Покровския храм към мелницата и на пътя срещнах един работник. Той