Из Народът вчера, днес и утре от Христо Ботев

Такъв е бил българският народ, и ето и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност-след толкова и при такива страдания пред зори, той се провиква от вратата на къщата си, пее отходня молитва на Турция, на робството проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; своето настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави и вика: бъдещето ми, бъдещето ми!

Но какво е неговото бъдеще?

Нашият народ има свой, особен живот, особен характер, особена физиономия, която го отличава като народ-дайте му де се развива по народните си начала и ще видите каква част от общественият живот ще развие той, дайте му, или поне не му се бъркайте да се освободи от това варварско племе, с което той няма нищо общо, и ще видите как той ще се устрои. Или не видите семето, зародишът в неговите общини без всякаква централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детски?

Автор на горният документ е българският поет и революционер Христо Ботев, 1848-1876 г. текстът има злободневна тематика, поради това можем да го отнесем към памфлетите. Без да знаем годината на написването, съдейки само от текста, можем да го датираме в последните години от турското робство по нашите земи.

С този текст Ботев прави кратка характеристика на българският народ, на неговата устойчивост и самобитност. Същевременно в документа се открива и план-програма за периода на самостоятелно съществуване, когато българите се избавят от своите поробители.

Текста явно е предназначен за чужденци, иначе не можем да си обясним това подробно изложение за народопсихологията на българина. Освен това говорейки за народа, Ботев постоянно говори като за друг, когото представя. Ако адресантите бяха самите българи, то обръщението щеше да е съвсем друго.

Целта на първата част, на документа е да запознае чуждестранните наблюдатели със тежкото положение на българите под чуждо робство. Същевременно достатъчно ясно се прави разграничаването