Гео Милев

Из книгата "AS DUR"

ALLEGRO VIVACE

Сърцето ми бие!

вопие с тържествена радост навън през света -

в ушите ми вият

червените вълци на моята кръв -

и моите нерви треперят -

о празник и ужас!

Боите ликуват в градини, в площади, в плакади -

и вятър плющи и развява душата ми -

старинно покъсано знаме:

над жарки твърдини -

вея. -

Аз чакам. Един. Побеждавам години:

и зрея.

PRESTO

Аз съм влюбен във вас! Аз ви любя! Аз страдам!

- Ще ви следвам до гроб! Ще ви следвам навред!

От сто метра надолу по стълбите падам

- в ресторанта, пред вас на колене

(влюбен и блед).

През тайни врати детективи след мене

ме преследват и дебнат (аз зная това)

и отчаяни, сред пусти полета, зова

към мразния вятър, нощта и дъжда...

И превързан през кръста с въжа,

аз се хвърлям в морето - но пак ме изтеглят навън...

Дни и нощи, без сън...

С разбойнишки чети

аз бягам

по планински пътеки...

Аз лягам

за сън -

и сънувам потери

по моите дири...

Макс Ланда ме гони.

Макс Ланда ме дири -

аз бягам

по планински пътеки, наклони -

Макс Ланда ме гони с револвер в ръка...

Аз бягам... И знам

- пам! пам! -

че убил ме

би той, с лик изюден от бяс и жестокост

- пам! пам! -

О, ужас и вик на невинните филми,

отразени в искрата на светлия кокс.

FINALE