Иван Минчев Вазов е роден на 27 юни 1859г. В Сопот град разположен в стремската долина. Поетът говори с особена любов за родния край. Произлиза от средно заможно семейство на търговец. Баща му бил строг човек, отгледал седем синове и две дъщери. По време на руско-турските войни той бил съсечен от турците. Майката на поета Съба, произхожда от стар и богат род. Тя била темпераментна жена и възпитава у сина си любов към България и нейнита природа. От майка му той наследява интереси към художествената литература. Началното образование Вазов получава в сопот, а на 16г. Е изпратен в Калофер за да учи при бащата на Хр.Ботев. По-късно е испратен в Пловдив за да усъвършенства гръцки и турски но вместо това се увлича от геогравия, история и вренски език. Когато се завръща в Сопот започва работа в дюкяна на баща си. Баща му го изпраща в Олтемук за да се усъвършенства в търговията и нито при баща си или при чичо си той не проявява интерес. Избягва в Браила и попада сред българските емигранти. Става член на БРЦК. В годините до Освобождението създава : Пряпорез игусла, Тъмната България, Избавление. Създава Повестите : Немили недраги, Чичовци, стихосбирките : Гусла и Поля и гори и много други произведения. Автор е и на първия български роман Под игото. Вазов умира на 22 септември 1921г в дома си в софия.

Българският език

Творческа история стихотворението е написано в Пловдив през 1883г. И е поместено в стихозбирката Поля и гори 1884г. Конкретните мотиви за създаването на одата са свързани с огорчението на поета от публичното отричане на възможностите на езика да удовлетвори поетическите тързения на страната според чужденците.

Заглавието визира темата за родното познато по слово.

Жанрът на стихотворението е ода патетична вдъхновена и достойна защита на българския език.

Водещи мотиви :

• патриотичен за необходимоста за съхраняването на родовото посредством езика;

• хуминистични за уважението към човешката личност чрез зачитане на родния език;

• етични за общуване м/у хората с различни възгледи, за живота и новите приоритети;

• естетически за красотата на родното слово.

Език и стил:

• Обръщението към езика още в началните строфи изляснява идейната концепция на поета, посочва причините за защита и постига извисяване на словото;

• Вазов използва езика като синкдоха за да посочи ролята му в годините на робството и да изтъкне, че това е най-важният компонент на нацията като исторически съсдадена общност;

• Епитетите които определят същността на езика утвърждават възможностите на словото да отразява вярно чуствата и вълненията на човека;

• Реторическите въпроси сочат към приоритетите, изясняват с/у кого е насочен критиката на поета;

• Чрез антитеза се акцентира в/у любовта и гнева на лирическия говорител;

• Чрез тропите естетическо въздеиствие в/у възприемателите на поетическото мнение.